Юношеството е един от най-трудните периоди в живота на всеки. Младите хора, преминаващи през този процес, все още силно се нуждаят от родителите си и от тяхната любов, внимание и подкрепа, и най-вече от приемане. 
За разлика от децата, при които е важно родителят да ги насочва, както и да взема важните решения, тийнейджърите вече имат нужда да чувстват равенство с родителите си.

Въпреки, че като всеки, тийнейджърът също се нуждае от сигурност и защита, той често се съпротивлява на това. Може да изглежда, че съпротивата му е отправена към личността на родителите, но всъщност не е така. Бунтът му е насочен срещу начина, по който му се дава тази сигурност и защита. 

Ако сте родител на тийнейджър, вече сигурно сте наясно как те могат да се противопоставят на вашите опити да им осигурите безопасност, например, когато  ги ограничавате и не им позволявате да остават до късно, да обикалят  с "лоша компания", или да стоят дълго в интернет. 
Те могат да се съпротивляват на опитите ви да се грижите за тях, например, отказвайки здравословна храна, наблягайки на чипсовете и всякакви видове газирани напитки. Приемливото и стилно облекло може да бъде отхвърлено категорично, с обяснението, че приятелите ще им се смеят и също така ще допълнят, че трябва да са модерни, а скучните и задължителни неща като посещаване на стоматолог и здравни прегледи да бъдат пренебрегнати и приети като ненужни.


Това, че се противопоставят обаче не означава, че не искат да продължите да се грижите за тях, а просто имат нужда да ви покажат, че вече не желаят да ги възприемате като малки деца. 

Те все още искат вашата любов, грижа, уважение и внимание. Искат да бъдат забелязани от вас и тъй като тийнейджърите често са обърнати навътре към себе си, може да си помислите, че те вече не искат да общуват с вас и така да ги пренебрегнете. Но такова отношение дълбоко ще ги  нарани и те ще го изразят отново чрез негодувание, мърморене,  отбягване, и въпреки, че много се нуждаят от контакт те няма да го потърсят, защото мислят, че на вас не ви пука. 


Тийнейджърите все още искат да прекарват времето си заедно с родителите. 

Да, разбира се, но също така биха искали да бъдат и на мобилните телефони или на компютрите, да играят игри и да комуникират със своите приятели денонощно. От друга страна те ценят времето, прекарано заедно със семейството си - около масата, на вечеря,… обичат семейните кино вечери,  дори им харесва понякога да излизат с роднините.  

Днешните тийнейджърите са много претоварени от уроците и нещата, които трябва да правят, както и от начините за получаване на информация. 

Нещо обичайно е, когато се приберат от училище първо да включат телевизора и компютъра. Можете да видите как умело изпращат съобщения до приятели, докато гледат телевизия с едното око, същевременно да пишат съобщения на мобилния телефон с другото и в същото време да управляват и компютърната игра,  докато хапват сандвич набързо. 
Но тийнейджърите се нуждаят както от стимулиране и активност, така и от почивка и отмора. Активността не означава само "дейности" като срещи в клубове, излизане с приятели, а и физически упражнения. 

Тъй като те са непостоянни, често се нуждаят от подкрепа, за да останат активни, така че активността да стане част от техния начин на живот. 

Ако не посещават спортни занимания в училище, правете упражнения заедно. Това ще ви даде възможност да споделяте време с тях,  докато бягате или карате велосипед, плувате или ходете във фитнес зала.
Тийнейджърът се нуждае от вас, за да му дадете избор и отговорност, съответстващи на неговата възраст. Те лесно  могат да станат непостоянни, настоявайки, че са напълно способни да ръководят собствения си живот и да вземат решения за себе си. Има родители, които  са изкушени да се възползват от това, избирайки спокоен живот, без никакъв контрол, например оставяйки ги да спят до късно, да вършат само нещата, които искат. Някои родители дори им позволяват да напуснат училище преди да са завършили или да не положат усилия да кандидатстват в колеж. Други родители пък се нагърбват с всички задължения на тийнейджъра и поемат цялата  негова отговорност . 
Например, контролират всички негови дейности - какво учи в училище, с кого се вижда, къде се намира във всеки един момент. По този начин не му дават свобода и възможност да се научи, понасяйки последствията от своите действия и грешки.

Тези подходи са крайни и не биха довели до задоволителни резултати, напротив!

Най-ефективният подход за един тийнейджър е плавният подход, постепенно приучаване към вземане на решения и поемане на контрол, защото част от юношата иска да поеме тази роля - и ако няма възможност да го направи постепенно, той  ще го направи по неконтролируем начин. 

Когато юношите действат безотговорно и глупаво, това често се дължи на факта, че им е отказан известен контрол над живота им. 
В тази връзка е добре двамата (родителят и тийнейджърът) заедно  да вземат решение каква отговорност би могъл да поеме младият човек и да добавят още, когато той покаже, че се справя добре. Младите хора са склонни да поемат отговорност, когато се прехвърля към тях.

Друг начин да задоволите още една потребност на тийнейджъра като родители, е да им обърнете полезно внимание. 

Това, от което се нуждаят младежите, дори повече от децата, е искрено внимание. Така ще изградите по-добри взаимоотношения, ще спечелите тяхното доверие и ще им помогнете да развият самоуважение. Това е начин да покажете, че ви е грижа и също така, че са важни за вас.

Полезно внимание означава, че родителите искрено и чистосърдечно приемат личността на тийнейджъра такава,  каквато е,  интересуват се от това, което го притеснява и вълнува. 

Изслушват го, когато иска да говори, без да го прекъсват, поучават или критикуват.
Да приемете един тийнейджър такъв, какъвто е понякога може да е трудно, особено ако той често  ви противоречи,  спори с вас и ви игнорира, защото неговата гледна точка е, че всички родители са критични и контролиращи. 
Можете да се справите с тази ситуация, като промените нагласата си с по-положителна. 

Така че, вижте какво харесва той, разберете кой е в момента, той вече не е детето, което е бил преди известно време. 

Не го  разпитвайте,  задайте  му открити въпроси за неговите интереси и ентусиазъм, изслушвайте го с интерес,  дори и да не ви вълнуват… и ги приемете без осъждане! 

Юношеството е времето на изборите. 

Те трябва да решат  какво ще учат, какъв път ще поемат, университет или работа, и какви точно. 
Налага им се да взимат още много решения – какъв да бъда, с кого да се идентифицирам и с кого да се сприятеля.

Често в този период се пораждат спорове и съпротиви между родителите и тийнейджърите, поради решенията, които предстоят.

Родителите може да не са съгласни с решенията на  младия човек, като се обосновават, че той е неопитен и се базира на временни и тривиални решения. Например, избор на училище, защото приятелите отиват там, а не защото това е най-добрата учебна среда за тях.

В крайна сметка юношеството е болезнено време за много родители. 

Това е времето, когато вашите деца постепенно, а понякога изведнъж ви казват, че те вече нямат нужда от вас, повече не искат да бъдат ръководени от вас и че други хора са по-близо до тях. 

Това е времето, когато изглежда, сякаш престават да ви търсят. 

Всеки избор, който правят е различен от вашия и това ви разделя. Родителите често могат да се окажат в опозиция, не само поради самия избор, а и поради факта, че не е направен от тях, а от някой, който мислят още за малък. Но за да признавате и зачитате техния избор  не означава, че трябва да се отпуснете и напълно  да изгубите контрол, а да им кажете, че разбирате защо това е важно за тях, да им обясните какво  мислите по въпроса и да им покажете желанието си за взаимно уважение. 

Крайният резултат може да бъде компромис от едната или другата страна, но може да стигнете и до общо решение. 

Най-важно е да започнете да виждате, че тяхната гледна точка заслужава внимание и уважение, и тогава комуникацията помежду ви ще стане по-лесна.
 

За Психолог Антоанета Георгиева

Антоанета е магистър по детска психология и треньор по емоционална интелигентност. В самостоятелната си практика работи с деца, тийнейджъри и възрастни, и провежда тренинги и семинари за личностно развитие. Антоанета е основател и управител на Психологичен център "Хибара" в Бургас.

Подобни постове

Запази час за консултация с Антоанета Георгиева
Запази час за консултация с Антоанета Георгиева
Запази час

Коментари

За да функционира нормално сайта, използваме малки файлове с данни наречени бисквитки. Повече информацияРазбрах