Емоционални крайности

Терминът емоционална крайност се използва в психологията, за да обясни състояния, които се отнасят до човешките реакции, провокирани от различни тежки житейски ситуации. Той характеризира поведение, което не отговаря и не попада в рамките на обичайно приетия диапазон на емоционално изразяване.

Възможните прояви на емоционална крайност включват яростни изблици на поведение като разрушаване или хвърляне на предмети, агресия и автоагресия, злоупотреба със собствената личност или заплахи към околните, нетипично поведение като превъзбуденост, еуфория и крайни степени на изразяване. Тези изблици обикновено продължават от няколко секунди до минути или часове, но винаги се характеризират като настойчиви, буйно изразени и често повтарящи се. Емоционалната крайност може да доведе до поведенчески проблеми и може да попречи на социалните взаимоотношения у дома, в училище или на работното място.

Емоционалните крайности са разнообразни по своята същност, но най-често причината за тяхното проявление е свързана с преживяването на ранна психологическа травма. Освен при хора с психични разстройства, те могат да бъдат наблюдавани и при клинично здрави хора, които обаче са били подложени на силен емоционален стрес, който води до подобно деструктивно поведение.

Интересен факт е, че емоционални крайности най-често проявяват хора, които имат вродена или придобита неспособност да изразяват своите чувства и емоции при най-обикновени житейски ситуации. Неспособността да изразяваме по положителен начин вътрешния си свят може да бъде причина за неприемливо поведение в последствие, което кара човек да се чувства неразбран, неприет и изолиран в обществото. Оттам, социалната изолация води до крайни състояния като неадекватни изблици и нестабилно поведение.

Умението на човек да разпознава, да осмисля и управлява своите емоции е в основата на така популярната напоследък емоционална интелигентност. Тя неслучайно набира все повече известност, защото целта ѝ е да помага на хората в това, да се ориентират по възможно най-правилния начин в преживяването и изразяването на своите емоции. Факт е, че задържането на емоциите и неспособността ни да ги изразяваме, често води до различни отклонения – депресии, неудовлетвореност, бурни неадекватни реакции, както и до проявата на чисто психосоматични състояния, нерядко и до сериозни физически страдания и болести.

Емоционалните крайности се разпознават лесно в случаите, когато човек изразява емоциите си по екстремен начин, независимо дали те са негативни или положителни. Най-често обаче, при подобен емоционален дисбаланс, човек се фокусира върху негативното. Дори да се случи да бъде завладян от положителни емоции, крайната еуфория, чрез която ги изразява, също може да се разпознае като признак на неустойчиво психично състояние. Отличителен белег за емоционална криза е и неспособността човек да се отърси от изразяването на съответната емоция. Цялостното ѝ изживяване изглежда на околните като твърде силно и трудно за регулиране и овладяване.

Работата с клиенти, подвластни на емоционални крайности, е нелека и при нея задължително е необходимо съдействието на близките. Когато околните разбират и активно съдействат в процеса на оздравителната терапия, резултатите са положителни и преодоляването на емоционалната криза е възможно.