Фобии / страхове

Какво е страх?

Страхът е една от най-основните емоции. Програмира се в нервната система и работи като инстинкт. 

От времето, когато сме кърмачета, ние сме оборудвани с инстинктите за оцеляване, които са необходими, за да реагираме със страх, когато се чувстваме в опасност.

Страхът помага на човек да се защити, като го предупреждава за опасност и го подготвя да се справи с нея.

Симптомите на страх и неговото функциониране

Когато усетим опасност мозъкът реагира незабавно, изпращайки сигнали, които активират нервната система. Това причинява физически реакции, като ускорено сърцебиене, учестено дишане и повишаване на кръвното налягане, които подготвят тялото за физическо действие (като бягане или бой). 

Понякога страхът се задейства от нещо, което е стряскащо или неочаквано (като силен шум), дори и това всъщност да не е опасно. Това е така, защото реакцията на страха се активира незабавно. Веднага щом мозъкът получи достатъчно информация и разбере, че няма опасност ("О, това е само един празен балон, който се пука?"), изключва реакцията на страх. Всичко това може да се случи за секунди.

Страхът е думата, която използваме, за да опишем нашата емоционална реакция към нещо, което изглежда опасно. 
Но думата "страх" се използва и в друг смисъл: да назовем нещо, от което човек често се страхува. 

Хората се страхуват от неща или ситуации, които ги карат да се чувстват несигурни или неспокойни. Например някой, който не умее да плува добре, може да има страх от дълбока вода. В този случай страхът е полезен, защото той предупреждава човека да остане в безопасност. 

Страхът може да бъде здравословен, ако ни предупреждава да се пазим от нещо, което може да бъде опасно. 

Но понякога страхът е ненужен и предизвиква повече предпазливост, отколкото изисква ситуацията. 

Много хора имат страх да говорят пред публика. 

Независимо дали разказваме урока в клас, говорим на събрание или рецитираме в училищна пиеса, говоренето пред другите е един от най-разпространените страхове, които ние хората имаме. 

Хората са склонни да избягват ситуации или неща, от които се страхуват. Но това не им помага да преодолеят страха си, дори има обратния ефект, защото избягването на нещо страшно подсилва страха и го задържа още по-здраво. 

Можем да преодолеем ненужните си страхове, като си дадем шанса да разберем и постепенно да свикнем с нещото или ситуацията, от която се страхуваме. Например, хората, които летят със самолет, въпреки страха си от летене, могат да свикнат с непознатите усещания като излитане или турбуленция. Те вече ще знаят какво да очакват и имат шанса да гледат какво правят другите, за да се отпуснат и да се насладят на полета. Постепенно (и безопасно), изправени пред страха си даваме възможност да го преодолеем.

Страхове по време на детството 

Някои страхове са нормални по време на детството. Страхът може да бъде естествена реакция, за да се чувстваме несигурни и уязвими. Малките деца често се страхуват от тъмнината, да останат сами, от непознати хора, от чудовища и прочие. Тъй като те растат и се учат, с помощта на възрастните, повечето деца израстват своите страхове.

Ако страховете продължават след очакваната възраст, това може да е знак, че детето е силно притеснено и тревожно. Хората, чиито страхове са твърде интензивни или твърде дълги, може да се нуждаят от помощ и подкрепа, за да ги преодолеят и възпрепятстват преобразуването им във фобия.

Какво е фобия?

Според психологията и психиатрията фобията е ирационален и прекомерен страх от обект или ситуация. В повечето случаи фобията включва чувство на застрашаване или страх от увреждане. Например, тези, които имат агорафобия, се страхуват да не попаднат в неизбежно място или ситуация.

Симптомите на фобиите 

Те могат да се появят чрез ситуация, или понякога просто чрез мислене за обекта, който предизвиква страх. 
Типичните симптоми, свързани с фобиите, включват: 

- Замаяност, треперене и повишен сърдечен ритъм 
- Задух 
- Гадене 
- Усещане за нереалност 
- Страх от умиране

В някои случаи тези симптоми могат да се превърнат в мащабна тревожна (паник) атака. В резултат на тези симптоми, някои индивиди започват да се изолират, което води до сериозни затруднения с функционирането им в ежедневието и поддържането на социалните връзки. В някои случаи лицето може да потърси медицинска помощ, поради постоянната си загриженост за предполагаеми заболявания или предстояща смърт.

Видове фобии

Фобиите се разделят на три различни типа:

Социалните фобии включват страх от социални ситуации. Това е екстремен и всепроникващ страх от социални ситуации. В някои случаи този страх може да се съсредоточи върху много специфичен вид социална ситуация, като например говорене пред публика. В други случаи хората могат да се страхуват да изпълняват всяка задача пред други хора, защото се страхуват, че ще бъдат публично неодобрени.

Агорафобията е страх да не бъдат затворени в място или ситуация, която да е неизбежна. В резултат на това фобичният индивид може да започне да избягва такива ситуации. В някои случаи този страх може да стане толкова разпространен и силен, че човек може да се страхува дори да напусне дома си. 

Специфичните фобии включват страх от определен обект (като змии или пеперуди и молци). Такива фобии обикновено попадат в една от четирите различни категории: ситуационни, животни, медицински или екологични.

Ето някои примери за четирите основни вида специфични фобии: 

От стествената среда: страх от вода, бури, урагани, торнадо или свлачища.
От животно: страх от змии, гризачи, котки или птици.
Медицински: страх от гледане на кръв или посещение на лекар.
Ситуативни: страх от мостове, напускане на дома или шофиране.