Тревожност

Децата, също като възрастните, могат да изпитват тревожност. При тях обаче симптомите често са различни от тези на възрастните. Ако родителите бъдат информирани и знаят как да разпознават симптомите на тревожността при децата си, биха могли да предотвратят задълбочаването на симптомите и евентуалните тежки последствия.

Мерките включват посещение на детето при психолог или психотерапевт. Специалистът ще разбере причините за тревожността и ще научи детето как занапред да управлява безпокойството си.

Как да разберем кога детето има тревожност?

Въпреки че всички деца изпитват безпокойство в определени ситуации, повечето (дори тези, които живеят в ситуации, които са травматични) не развиват разстройства, свързани с тази тревожност. Но онези деца, които са склонни към тревожни разстройства и те вече са налице, ще се притесняват и ще имат един или повече от следните признаци:

- Безпокойството е твърде често, през повечето дни от седмицата;
- Налице са проблеми със съня през нощта или сънливост през деня;
- Наблюдава се безпокойство или умора след сън;
- Затруднена концентрация;
- Раздразнителност;

Тези проблеми могат да засегнат ежедневието на детето и нормалното му функциониране, особено при концентриране в училище, при заспиване вечер или при храненето - могат да намалят храната или да започнат да преяждат.

Обикновено децата не казват как се чувстват, защото се притесняват, че другите (особено родителите им) няма да ги разберат. Може да се страхуват от критика или подигравки, че ще ги сметнат за слаби, за страхливи или за "бебета". И въпреки че момичетата са по-склонни да изразят безпокойството си, при момчетата споделянето е доста по-трудно. Това провокира много деца да се чувстват самотни или неразбрани.

Децата с тревожност могат да проявят определени поведения, които имитират натрапчивост. 
Постоянното пипане или издърпване на кожата, различните тикове, повтарящи се звуци или скубане на косата, често са тревожно поведение. Друг тревожен сигнал може да е трудността при отделяне от родителите. Признаците за безпокойство при отделяне включват вкопчване към родителя, плач или отказване да отидат на училище или в дома на приятели. Други симптоми могат да се проявят като затваряне в себе си, агресивно поведение, може да се прояви под формата на хиперактивност, както и да повлияе на концентрацията и вниманието.

Децата може да не разбират причината за тревожността си, което означава, че са развили генерализирана тревожност и може да не са в състояние да установят защо се чувстват неспокойни. Добрата новина е, че психолозите и терапевтите днес разбират тревожните разстройства по-добре от всякога и вече знаят как да помогнат на децата да се чувстват по-добре.

При навлизането в пубертета, за тийнейджърите вероятността да развият тревожност се увеличава. Например социалната тревожност често започва около 13-годишна възраст.

До 25,1% от юношите на възраст между 13 и 18 години могат да бъдат засегнати от тревожно състояние. По-големите деца или тийнейджъри понякога могат да развият безпокойство, свързано с храната, което може да доведе до хранително разстройство. Ако не бъдат взети мерки навреме, това състояние може да доведе до сериозни усложнения и здравословни проблеми. 

Изследванията показват, че до 91% от девойките са се опитали да контролират теглото си с глад или ограничаване на храната. Междувременно около 40% от девойките в пубертета показват признаци на хранително разстройство. Някои изследвания показват, че напоследък хранителните разстройства и при момчетата също започват да зачестяват. Хранителните разстройства, свързани с тревожността, могат да се развият както самостоятелно, така и в комбинация с други състояния, свързани с безпокойството, като натрапливости и обсесивни компулсивни разстройства.

Ако разпознавате някои от тези състояние при вашето дете или юноша, непременно потърсете професионална помощ от психолог или психотерапевт, който работи с деца , а можете да се обърнете и към нашите специалисти. Не отлагайте. Потърсете помощ още сега.

Какви са причините за тревожността при децата?

Експертите не знаят точно какво причинява тревожни разстройства. Няколко неща като че ли играят роля, включително генетика, мозъчна биохимия, стресови ситуации в живота и заучено поведение.

Дете с член на семейството, който има тревожно разстройство, има по-голям шанс да развие същото. Това може да е свързано с генетична информация, която може да е повлияна от мозъчната биохимия и регулирането на химикалите, наречени невротрансмитери. Но не всеки човек, който има член на семейството с тревожно разстройство, развива проблеми с безпокойството.

Една от причините за това често са събитията, които се случват в живота на детето. Те могат да определят сцената за тревожни разстройства в детството или по-късно в живота. Загубата (като смъртта на близък човек или развода на родителите) и големите преходи в живота (като преместване в нов град) са често срещани причини. Децата с история на някаква злоупотреба от страна на родителите, например зависимост към алкохол, наркотици, секс, хазарт и т.н. също са по-уязвими към тревожност.

Израстването в едно семейство, където другите се страхуват или тревожат, също може да "научи" детето да гледа на света като на опасно място. По същия начин дете, което расте в среда, която е действително опасна (ако има насилие в семейството или общността на детето, например) също може да се научи да се страхува или да очаква най-лошото.

Как вие можете да помогнете?

Най-добрият начин да помогнете на детето си е да го подкрепите да говори за проблема по ненатрапчив начин. Разговаряйте открито за симптомите на детето си и наистина се опитайте да разберете как те се проявяват в ежедневието му. Говорете с другите възрастни, които участват в живота на вашето дете, като учители и треньори.
Бъдете търпеливи и положително настроени, докато детето ви посещава психолог или терапевт и открива нови начини за справяне, защото това е процес и изисква време.

Понякога споделяйте с детето си и вашите тревоги  и как вие успявате да ги преодолеете. Обяснете на детето, че всеки път, когато сте се справяли с притеснението си, сте ставали по-щастливи и доволни от живота и сте имали желание да се забавлявате повече.

С правилната грижа, вашето дете може да преодолее безпокойството и да се научи да се изправя пред бъдещето по- спокойно и с повече увереност.