Семейни конфликти

Всяко семейство преживява различни конфликти по време на изграждането и утвърждаването си. Важно е да се знае, че всеки член от тази мини-общност може да реагира по свой начин, който може да е трудно приет от останалите. Несъгласията са нормална част от това да бъдеш част от едно семейство и да живееш заедно с други хора, макар и любими.

Семейното несъгласие често е резултат от срещата на различни личности, недоразумения и стресови семейни ситуации. Разбирането, че конфликтът е нещо нормално, е първата стъпка в изучаването и преодоляването на тези ситуации. Важно е семействата да научат и възприемат подходящи начини за справяне с проблеми, по начин, по който ще насърчи сближаването и ще изглади недоразуменията, тъй като смисълът на семейството е да остане едно цяло – с общи проблеми, но и с общи радости.

Бракът по принцип е един съюз. За да бъде успешен, често се налага да се правят компромиси. Дотолкова обаче, че всеки член на семейството да не губи своята идентичност и собствени критерии.

Проблемите при семейните конфликти могат да бъдат най различни, но най-често срещани са ситуациите, в които назрява непримиримост между родителите по различни въпроси. Влошената семейна комуникация или липсата на такава е също сред основните причини за неразбирателство в семейството. Борбата за родителски контрол и надмощие – кой ще определя правилата и кой се опитва да доминира над останалите членове в семейството, както и различното възпитание, самовъзпитание и мироглед на родителите са също много чувствителни теми.

Родителският конфликт е често срещан в много семейства и рефлектира върху всеки от членовете. Повечето родителски проблеми се отнасят до финансови въпроси, изневяра, различни възгледи относно отглеждането на деца и вземането на важни решения за семейството. Семействата с високи нива на родителски конфликти често се отличават с напрегната и враждебна среда, която неминуемо оказва вредно въздействие и върху децата. 

Друг вид семеен конфликт е нарушената комуникация или липсата на такава между членовете на едно семейство. В днешното общество много семейства комуникират повърхностно и нямат време да споделят един с друг, да търсят съдействие и подкрепа, да общуват смислено. Конфликтът тук се поражда от невъзможността за обсъждане на семейните ценности, въпроси и други важни теми и следователно това често води до разногласия.

Комуникационни конфликти се срещат и в семейства, които не разполагат със здрави комуникационни умения – например чувството на безпомощност от това да бъде разбран някой от семейството, преминава в социално неприемливо поведение - крясъци, обвинения и обиди. Това обаче не води до нищо добро, тъкмо обратното, все повече нарушава здравословната среда в семейното общуване.

Погрешното разбиране за родителски контрол и наследените неработещи модели на поведение у родителите при възпитанието на децата, също могат да доведат до тежки семейни конфликти. Те, от своя страна, причиняват стрес за цялото семейство.

Не на последно място и желанието на детето да се наложи над своите родители, да извоюва правата, които смята, че му се полагат, да контролира отглеждането и възпитанието си, води до увеличаване на фрустрацията на родителите и намаляване на търпението им. Другите деца често чувстват, че предизвикателното дете получава повече внимание и може да започнат да проявяват неподчинение, което е начин да привлекат вниманието върху себе си.

В така създалата се семейна атмосфера, родителите често се чувстват безпомощни и неспособни да отреагират, което ги кара да се изправят един срещу друг с обвинения и не рядко с агресия. При подобни обстоятелства борбата за власт между членовете в едно семейство се ожесточава и задълбочава дотолкова, че родители не виждат начин да се справят сами.

Някои семейства изпитват конфликт в резултат на различни възгледи за важни въпроси. Родителите, израснали в друго време, от поколение с други ценности, често изпитват трудности при разбирането на днешното общество.

Други семейства имат проблеми по отношение очакванията си спрямо техните деца. Често родителите си представят идеалното бъдеще за децата си, което може да доведе до чести конфронтации, особено ако децата следват различна посока.

Общоприето е схващането, че конфликтите са неизменна част в едно семейство. Когато те се обсъждат и се разрешават успешно, това не е индикация за тревожност. Когато обаче, поради нежеланието или неразбирането на някой от членовете на семейството, кризисната ситуация ескалира и се задълбочава, решението би могло да бъде среща със семеен терапевт, който познавайки спецификата на семейните взаимоотношения, може да бъде полезен в разрешаването на конфликта.