Раздяла / развод

Раздялата с партньора или разпадането на брака почти винаги се възприемат като неуспех и нещастно събитие в нашия живот. Най-малкото защото обикновено са свързани с разочарование и загуба на мечти и очаквания. Човек се чувства така, сякаш е изправен пред най-големия и драматичен провал в живота си. В допълнение, обикновено има много правни, финансови, родителски, емоционални и практически аспекти, които изискват промени в отговорностите и практиките и може да отнеме години за възвръщане на стабилността и равновесието.

Въпреки това, разводът се определя като важна функция в емоционален аспект, като освобождаване на хората и възможност да прекратят отдавна неработеща връзка и да формират по-стабилни последващи отношения.

Причините за раздяла или развод могат да бъдат най-разнообразни, според индивидуалността на всеки от партньорите. Понякога, на пръв поглед, нелогични и нестандартни.

В своята дълбока същност обаче, всички те носят разминаване, несъответствие, неразбиране, липса на подкрепа, изчерпване на връзката и липса на любов. Никой не би могъл да каже кой е най-важният фактор в подобна житейска ситуация. Всички обаче са съгласни, че когато любовта свърши, човек става нетолерантен и неспособен да приема различията в една връзка.

Ако се чувствате неразбрани, потиснати, емоционално ограбени и нещастни, означава, че разпадът на връзката ви едва ли е едностранен процес. В него задължително участва и другия. Можете ли да разделите отговорността поравно?

В брака, или в съвместното съжителство, дълбоко вкоренен е личният избор. За да създадат устойчива връзка, двама души се нуждаят от набор от умения, за да се обичат, за да са всеотдайни, разбиращи, готови на компромиси, в името на това да съхранят крехката по своята същност структура, наречена семейство.

В първоначалния етап на създаване на това често нестабилно единение, малцина си дават сметка, че ще бъдат съпътствани от неизбежните трудности и разочарования, които в последствие могат да доведат до рухване на идиличната им представа. Когато се свързваме с някой друг, когото обичаме, в когото си мислим, че преоткриваме себе си, рядко или почти никога, ние не мислим за раздяла. Отхвърляме и отричаме подобно развитие на връзката ни. Така обаче рискуваме да не сме подготвени за предстоящи събития в съвместния ни живот.

Травмата от раздялата, от чувството, че сме неразбрани или отхвърлени е трудно преодолима от съвременния човек. Тя може да доведе до дълбоки разочарования, тежки депресивни състояния и дори до отказ да гледаме напред.

Всеки човек, изправен пред подобна дилема, е склонен да драматизира преживяванията си дотолкова, че да изгуби желание да продължи живота си. Пресиран от очакванията на обществото и тези на близките си, може да се почувства безпомощен и депресиран, неспособен да понесе отговорността за собствения си живот.

В подобна житейска криза трябва да се знае, че приключването на един брак не винаги означава провален живот. Понякога, хората взели смелото решение да прекратят неуспешна връзка, осъзнават, че могат да се справят и сами с предизвикателствата на живота си, че получават свободата си, което означава път към себе си и собствената си идентичност.

Преодоляването и разбирането на подобна криза е много често път към личностно израстване. Понякога обаче човек не успява да се справи с болката, липсата и драстичната промяна, на която е подложен. Срещата с психолог или психотерапевт, обучен да подпомага подобни житейски ситуации, може да бъде начин, чрез който човек ще намери отново себе си. Защото да приемеш събитията и неизбежността на промяната е необходимост, както и възможност за ново начало за всеки.