Трудности в общуването

Трудностите в общуването понякога се индентифицират и като езикови и комуникационни потребности, които не могат да бъдат удовлетворени. Този термин описва състоянието на хора, имащи затруднения с един или повече аспекти на комуникацията. Съществува широк спектър от трудности и съответстващи им нужди. Те могат да бъдат краткосрочни или дългосрочни и засягат не само децата, но и света на възрастния.

Комуникацията ни позволява да се развиваме, да учим, да работим и да взаимодействаме с другите. Тя е един от най-важните компоненти за всички хора и е един от фундаментите, които определят психичното ни здраве. Да общуваш, означава разбиране на другите и очакване те самите да разбират теб.

Общоприетите норми по отношение на речта, езика и комуникацията могат да възникнат като основни трудности още в детството. Те могат да бъдат класифицирани като специфично езиково разстройство или като вторични затруднения, дължащи се на различни фактори – затруднения при учене, възприемане и възпроизвеждане, аутизъм, някои психични и психологични здравни особености. 

Често някои хора с психоза имат осезателни комуникационни затруднения. Това обикновено се дължи на "разстроено мислене". Хората с разстроено мислене трудно могат да запазят логическия ред на своите идеи. Мислите и речта им може да са разбъркани и нелогични. 

Някои лекарства също могат да причинят проблеми с комуникацията. Например транквиланти и антидепресанти. Това допълнително довежда до стрес и несигурност, както и до проблем в артикулацията и общуването. 

Несигурността в комуникацията често води до дистанциране и изолация както от най-близките, така и от обществото. Подобно състояние създава условия и усещане за неудовлетвореност, тревожност, а понякога води и до дълбока депресия, която се преодолява много трудно.

При работа с добър специалист тази несигурност може да се преодолее и така да се постигне задоволителна успешност в комуникацията с другите.