Гняв и агресия

Гневът е усещане. Агресията е поведение. Обикновено обаче двeте се бъркат. 

Понякога хората използват гнева си като извинение, за да се държат агресивно. Гневът е емоция, точно като щастието и тъгата. Всеки човек понякога се чувства ядосан, но много хора отричат това състояние и попадат в другата крайност - потискането му. Често се случва зад „израза на гняв“ човек да прикрива други чувства, като страх, болка и тъга. При гняв, в тялото се освобождават ендорфини, които са мощни химикали. Тази вълна от енергия може да помогне на хората да се освободят от чувството на тъга или болка. 

Въпреки това, маскирането на основните емоции с гняв не е здравословно умение за справяне.

Когато гневът ескалира са необходими между 5 и 7 минути, за да спадне емоцията и да се подходи разумно. 
Ако обаче се предприемат действия докато емоцията е силно активна е възможна проявата на агресия. 
Агресията е избор. Само защото човек се е почувствал ядосан, това не му дава основание да се отнася зле и агресивно към околните. 

Агресивното поведение е тормоз върху другия човек. Когато хората се държат агресивно, не признават чувствата или нуждите на останалите. Вместо това те искат да надделяват и да се налагат със сила. 

Има много начини да се изразява агресивно поведение. Това може да стане както физически, така и психо-емоционално. Вербалните форми на агресия включват заплахи, обиди или изисквания. 

Физическите форми на агресия могат да включват разрушаване, удари и/или физически атаки. 

Агресивните хора обвиняват другите за гнева си. – „Ти си виновна! Само ме вбесяваш и ме караш да си изпускам нервите!“. Те не поемат отговорност за чувствата и поведението си и винаги обвиняват отсрещния човек за състоянието си.

Проблемите с агресията и управлението на гнева накърняват брака. Ако живеете с партньор, който се държи агресивно, е важно да не допуснете злоупотреби. Няма извинение за домашното насилие. 

Отговорност на партньора ви е да се научи на умения за управление на гнева си и емоциите като цяло. Създадена е цяла наука за това, а именно така наречената „Емоционална интелигентност“.

Емоционалната интелигентност е способността да идентифицираме и управляваме собствените си емоции и емоциите на другите. Обикновено тя включва три умения: 
- Емоционално осъзнаване
- Способността за овладяване на емоциите и прилагането им към задачи като мислене и решаване на проблеми;
- Способността да управляваме емоциите, което включва регулиране на нашите собствени емоции и развеселяване или успокояване на други хора.

За повечето хора емоционалната интелигентност (EQ) е по-важна от интелигентността (IQ) за постигането на успех в живота и кариерата.

Като личности нашият успех и успехът на професията днес зависят от способността ни да четем сигналите, които получаваме от другите хора и да реагираме адекватно на тях.

Ето защо всеки от нас е добре да развие уменията на зрялата емоционална интелигентност, които са необходими за по-доброто разбиране, за съпричастност и преговори с другите хора.

Особено след като икономиката става все по-глобална. 

В противен случай успехът в живота и кариерата ни, все ще ни се изплъзва.