Психотерапия на деца

Ползите от психотерапията

За разлика от възрастните, които обикновено сами се обръщат за помощ, детето се изпраща на психолог или терапевт от родителите или учителите.

Най-честите причини за това са оплаквания от поведението на детето, като нарушаване на правилата у дома, в детската градина или в училището, свързани с лоши взаимоотношения с връстниците. Повечето от тези деца проявяват поведенчески проблеми, като импулсивност, липса на внимание и концентрация, агресивност или затвореност в себе си и трудности при общуването. 

Такова поведение пряко засяга близката му среда, но самото дете, особено ако страда от тревожни и депресивни разстройства обикновено не знае, а и често се срамува да говори за това с хората, които могат да му помогнат. Това най-често са родители, роднини, познати възрастни и учители.

Психотерапия на Деца

Специалистите, които се занимават с детска психотерапия, задължително би следвало добре да познават етапите на психологичното развитие на детето. Това е нужно, за да разберат кои от нуждите и потребностите в конкретния случай не са били задоволени, за  да преценят правилно от каква терапия се нуждае детето.

Много от проблемите, свързани с детството, които се считат за нарушения, се срещат и при деца без никакви отклонения.  Разликите може да са в  тежестта на проблема, в съпътстващите го обстоятелства или съответствието на определено емоционално състояние или поведение на даден етап на развитие.

В този случай е важно да се оцени  нивото на социална адаптация на детето, като се вземат предвид поведенческите норми за определения етап на развитие, в който се намира. Например детските страхове в ранна детска възраст и в по-късни периоди се различават. 

Присъствието на някои видове страхове е нормално за определена възраст, докато други са извън нормата.  Също изключително важно е да се  изследват характеристиките на семейството на детето. В някои случаи се изисква по-скоро помощ за родителите, отколкото за самото дете.
 

Видове психотерапия


Детската психотерапия включва различни методи и подходи, но обикновено е свързана със създаването на междуличностни контакти, доверие и вербална комуникация с детето. Използват се разговори, игри, приказки, рисуване, различни ролеви игри.  Обсъждане на положителни примери за поведение, както и спомагателни инструменти - игри на маса, различни помагала, играчки.

Подходите, използвани в детската психотерапия, се различават както по отношение на вида проблеми, към които се насочват, така и по отношение на обема на самата психотерапевтична помощ.  Основните са психодинамичната терапия, поведенческата и когнитивно-поведенческата терапия и психотерапията в семейството.

Психодинамичната терапия е насочена към разрешаване на несъзнателните конфликти. Тъй като възможностите за вербална терапия при малкото дете са много ограничени, се използват игрови форми на влияние. Художествената психотерапия освобождава негативните емоции и позволява на детето да изрази чувства, които иначе биха останали скрити. 

Чрез рисуването, играта  с играчки, например , терапевтът навлиза в света на детето, което е целта, за да бъде разкрит основният вътрешен конфликт, който причинява поведенчески или емоционални разстройства.

Поведенческата психотерапия на децата има за цел да преподава адаптивните начини на поведение на детето. За да направи това, терапевтът предоставя на детето възможност да научи нови поведения, които да започне да прилага. Този подход е фокусиран върху процеса на детската дейност. Чрез нея се развиват нови умения, да преодолява страховете, да облекчава депресията или да улеснява социалните взаимодействия. 

Например, ако детето има страх от говорене в обществото, той може да бъде преодолян, като се постави в ситуация да практикува точно това. Психотерапевтът трябва да наблюдава действията на детето и да дава обратна връзка, да оценява резултатите и да ги възнаграждава за успеха. Това става в терапевтична група

Когнитивна поведенческа терапия, насочена към формирането на адаптивно поведение, но също така дава възможност за когнитивните процеси, т.е. характеристики на възприятието и мисленето на детето. С други думи, се обръща внимание на това как детето възприема и обработва информацията, получена в хода на психотерапията. Този вид терапия се фокусира върху процеса на обучение, психологическата подготовка на детето към различни непредвидени обстоятелства и ситуации, както и избора на примери за поведение и последствията от тях.

Семейният подход в психотерапията се фокусира върху семейството като едно цяло, а не само върху детето. В този случай детето се счита за важна част от цялата система на взаимоотношения в семейството и с него се свързва появата и развитието на неправилно адаптиране на детето. Ето защо терапията включва взаимодействие с всички членове на семейството.

Кога да потърсите психотерапевтична помощ?

Тук най-важно е  решението да бъде взето в интерес на детето. Както вече споменахме, много емоционални и поведенчески затруднения, които се проявяват в детството и юношеството са част от нормалния процес на психологическото развитие и не изискват терапевтична интервенция. Добре е да потърсим помощ едва когато тежестта на психологическите и поведенческите проблеми премине границите на нормата, което би могло да доведе до нежелани последици за детето. Например, ако детето няма приятели, не желае да говори по телефона, страхува да спи само в стаята и често отказва да ходи на училище, в такива случаи  психотерапията е наложителна.

Решението дали детето се нуждае от психотерапия обикновено се взема съвместно - от родителите, терапевта и детето. Когато терапевтът се запознае с факти от живота на детето , от източници като член на семейството, учители или роднини, той кани родителите, за да обсъдят заедно предстоящата терапия и подходите, които ще бъдат използвани.

Понякога личните  психологически проблеми на някой от родителите или проблемите, свързани със семейните отношения, възпрепятстват терапията и  водят до сериозни затруднения за детето. Посочването на различни източници на информация понякога помага, за да се определи дали е необходима психотерапия и да се избере правилният психотерапевтичен подход.

Продължителността на терапията е различна. Например поведенческата или когнитивно-поведенческата психотерапия отнема няколко месеца, докато психодинамичната терапия продължава по-дълго, често няколко години. 

Посещенията на детето при психотерапевта сами по себе си не са достатъчни, за да  дадат желания резултат. Необходимо е детето да се чувства удобно с терапевта и да участва активно в оздравителния процес. Активното участие на детето в психотерапевтичния процес е ключът към подобряването на неговото състояние.

Но най-важното за едно дете остава нуждата му от емоционална подкрепа да бъде задоволена.

Препоръчан специалист:

Цени
Времетраене
(на сесия)
50 - 60 мин.
Цена за среща
(на сесия)
40 лв.
Цена за 5 сесии
(предплатени)
175 лв. 35 лв./ сесия Отстъпка 25 лв.
Цена за 10 сесии
(предплатени)
300 лв. 30 лв./ сесия Отстъпка 100 лв.
Запази час
За да функционира нормално сайта, използваме малки файлове с данни наречени бисквитки. Повече информацияРазбрах