Консултиране за Възрастни

Реалните кризи могат да настъпят неочаквано, но напълно обосновано при преминаването от един етап в живота към следващ. Например след завършване на средното образование, стоят въпросите какво да правя оттук нататък с живота си? Напускате дома си, родителите си и защитената среда, в която дотогава сте живели, смятате, че знаете и умеете всичко, за да посрещнете нови предизвикателства. Най-често срещаните симптоми и проявления на това състояние са чувствата, че сте изгубени, уплашени или самотни.

Ако някога ви се е случвало да преживеете внезапна атака на огромна тревога и страх, придружена с чисто физически симптоми – неспособност да си поемете въздух, хипервентилиране, сърцебиене, изпотяване, болки в сърдечната област, завиване на свят, чувството, че всеки момент ще припаднете, слабост и загуба на контрол върху двигателните ви функции, треперене, гадене - тогава знаете какво е паническа атака. Тя идва изненадващо, непредвидимо, без предупреждение и ни завладява с огромната си сила, интензивност и с ужасяващо чувство на страх.

Безпокойството се проявява по много различни начини. Симптомите могат да бъдат уникални за вида на тревожното разстройство или за индивида. Но всички включват засилена тревога за нещо, която продължава повече от шест месеца. Прекомерното или продължително състояние на безпокойство може да има опустошително въздействие върху физическото и психическото здраве на личността и да предизвика тревожно разстройство.

Имате мисъл, която сякаш е ‘’залепнала’’ в ума ви, подобно на натрапчива мелодия, която просто продължава да се възпроизвежда до безкрай и не успявате да се отървете от нея? Най-често подобна мисъл е негативна, обсебваща и същевременно може да започне да влияе на ежедневието ви по нежелан начин. Имате чувството, че тази мисъл ви преследва и въпреки усилията, които полагате, не успявате да се избавите от нея или да я трансформирате в друга, различна или положителна. В психологията това състояние е известно като обсесивна или натрапчива мисъл.

Депресивното състояние може да продължи две седмици или повече, а ако не бъде лекувано навреме, дори с години. Изразява се в загуба на интерес или удоволствие от ежедневните дейности, придружени от други симптоми като дълбока емоционална болка, чувство на празнота, безнадеждност, тревожност, безполезност, вина и/или раздразнителност, промени в апетита, проблеми  в концентрацията, а понякога може да бъде съпътствано и от мисли или опити за самоубийство. Може да се съпровожда и от безсъние или хиперсомния, както и от болки или проблеми с храносмилането, които са резистентни на лечение.

Проблемите при семейните конфликти могат да бъдат най различни, но най-често срещани са ситуациите, в които назрява непримиримост между родителите по различни въпроси. Влошената семейна комуникация или липсата на такава е също сред основните причини за неразбирателство в семейството. Борбата за родителски контрол и надмощие – кой ще определя правилата и кой се опитва да доминира над останалите членове в семейството, както и различното възпитание, самовъзпитание и мироглед на родителите са също много чувствителни теми.

Травмата от раздялата, от чувството, че сме неразбрани или отхвърлени, е трудно преодолима от съвременния човек. Тя може да доведе до дълбоки разочарования, тежки депресивни състояния и дори до отказ да гледаме напред. Всеки човек, изправен пред подобна дилема, е склонен да драматизира преживяванията си дотолкова, че да изгуби желание да продължи живота си. Пресиран от очакванията на обществото и тези на близките си, може да се почувства безпомощен и депресиран, неспособен да понесе отговорността за собствения си живот.

Ако се страхуваме или се гневим често, а реално не е налице или не виждаме причина за това, тези крайни състояния могат да прераснат в емоционални разстройства. Какво представляват емоционалните разстройства? Наличието на положителни и отрицателни емоции (и балансът между тях) е от съществено значение за човешкото здраве. Те имат познавателна, регулираща, компенсаторна и сигнална функция. При емоционални разстройства тези функции се нарушават, а емоционалните реакции се изкривяват и преувеличават.