Работа с Тийнейджъри

Младите хора, които преминават през процеса на юношеството, все още силно се нуждаят от родителите си. Те искат техните любов и подкрепа, насърчаване и грижа, приемане и внимание. Тийнейджърите, за разлика от децата, при които е важно родителят да е начело, да ги дърпа, да насочва  стъпките им и да взема важните решения, се нуждаят да чувстват равенство с родителите си. Всеки човек се нуждае от сигурност и защита, юношите също… и родителите искат да задоволят тези нужди на своя тийнейджър. Въпреки това, тийнейджърите се съпротивляват на начина, по който родителите го правят и така често се зараждат конфликти между двете страни. 

 
Емоционални Крайности при Тийнейджъри
Емоционални крайности

Всеки човек понякога изпада в крайна емоция, като например силен гняв или страх. Тези състояния са нормални за личността, когато е налице причина за тях. Например да се страхуваме ако срещу нас се изправи хищно животно или да се разгневим, когато някой ни нападне или нарани наши близки. Но ако се страхуваме или се гневим често, а реално не е налице или не виждаме причина за това, тези крайни състояния могат да прераснат в емоционални разстройства.

Гняв и Агресия при Тийнейджъри
Гняв и агресия

Гневът е емоция, точно като щастието и тъгата. Агресията е поведение, което е свързано с тормоз върху другия човек. Най-ефективният подход за справяне с агресията и управлението на гнева е развиването на умения за емоционална интелигентност. Това е способността да идентифицираме и управляваме собствените си емоции и емоциите на другите. Подходите, които използваме в нашия център, помагат за постигане на емоционално осъзнаване, овладяване на емоциите и негативните мисли, както и развиване на умения за взимане на решения.

Изолация

Една от най-болезнените причини за изолацията е отхвърлянето от другите. Подобно действие нанася тежки психологически рани, които човек много трудно може да преодолее сам. В работата с клиенти в състояние на изолация ние използваме различни методики, спомагащи за преразглеждане на личните усещания и нагласи на тийнейджъра, за преодоляване на старите неработещи модели на поведение. Възвръщането на мотивацията за свързаност с другите е една от най-съществените цели в психотерапията при изолация, позволяваща здравословното функциониране на личността.

Хранителни Разстройства при Тийнейджъри
Хранителни разстройства

Хранителните разстройства се характеризират с недостатъчен или прекомерен прием на храна, което се отразява негативно и значително влошава здравето на индивида. Най-често срещаните форми включват анорексия нервоза и булимия нервоза. Тези нарушения в храненето могат да се развият по време на всеки етап от живота, но най-често се появяват по време на юношеството. Хранителните разстройства често съществуват съвместно с други състояния, като тревожни разстройства, злоупотреба с вещества или депресия.

Фобии и Страхове при Тийнейджъри
Фобии / Страхове

Страхът помага на човек  да се защити, като го предупреждава за опасност и го подготвя да се справи с нея. Хората, чиито страхове са твърде интензивни или твърде дълги, може да се нуждаят от помощ и подкрепа, за да ги преодолеят и възпрепятстват преобразуването им във фобия. Фобията е ирационален и прекомерен страх от обект или ситуация. В повечето случаи фобията включва чувство на застрашаване или страх от увреждане. Симптомите на фобиите могат да се появят чрез ситуация, или понякога просто чрез мислене за обекта, който предизвиква страх.

Трудности в общуването при Тийнейджъри
Трудности в общуването

Несигурността в комуникацията често води до дистанциране и изолация както от най-близките, така и от обществото. Подобно състояние създава условия и усещане за неудовлетвореност, тревожност, а понякога води и до дълбока депресия, която се преодолява много трудно. При работа с добър специалист тази несигурност може да се преодолее и така да се постигне задоволителна успешност в комуникацията с другите.

Тревожност при Тийнейджъри
Тревожност

Тревожност е състояние на мъчително безпокойство, страх, очакване нещо лошо да се случи. Когато това състояние продължава повече от 6 месеца, можем да говорим за разстройство на психиката и мисленето, т.е за „генерализирана тревожност”. Този страх би могъл да бъде по отношение на случващи се събития или на такива, които биха могли да се случат. Този вид тревожност най-често се определя от човека като неясен: „Чувствам се напрегнат, страхувам се, но нямам причина за това”.

 

За да функционира нормално сайта, използваме малки файлове с данни наречени бисквитки. Повече информацияРазбрах