Работа с Тийнейджъри

Всеки човек понякога изпада в крайна емоция, като например силен гняв или страх. Тези състояния са нормални за личността, когато е налице причина за тях. Например да се страхуваме ако срещу нас се изправи хищно животно или да се разгневим, когато някой ни нападне или нарани наши близки. Но ако се страхуваме или се гневим често, а реално не е налице или не виждаме причина за това, тези крайни състояния могат да прераснат в емоционални разстройства.

Гневът е емоция, точно като щастието и тъгата. Агресията е поведение, което е свързано с тормоз върху другия човек. Най-ефективният подход за справяне с агресията и управлението на гнева е развиването на умения за емоционална интелигентност. Това е способността да идентифицираме и управляваме собствените си емоции и емоциите на другите. Подходите, които използваме в нашия център, помагат за постигане на емоционално осъзнаване, овладяване на емоциите и негативните мисли, както и развиване на умения за взимане на решения.

Една от най-болезнените причини за изолацията е отхвърлянето от другите. Подобно действие нанася тежки психологически рани, които човек много трудно може да преодолее сам. В работата с клиенти в състояние на изолация ние използваме различни методики, спомагащи за преразглеждане на личните усещания и нагласи на тийнейджъра, за преодоляване на старите неработещи модели на поведение. Възвръщането на мотивацията за свързаност с другите е една от най-съществените цели в психотерапията при изолация, позволяваща здравословното функциониране на личността.

Хранителните разстройства се характеризират с недостатъчен или прекомерен прием на храна, което се отразява негативно и значително влошава здравето на индивида. Най-често срещаните форми включват анорексия нервоза и булимия нервоза. Тези нарушения в храненето могат да се развият по време на всеки етап от живота, но най-често се появяват по време на юношеството. Хранителните разстройства често съществуват съвместно с други състояния, като тревожни разстройства, злоупотреба с вещества или депресия.

Страхът помага на човек  да се защити, като го предупреждава за опасност и го подготвя да се справи с нея. Хората, чиито страхове са твърде интензивни или твърде дълги, може да се нуждаят от помощ и подкрепа, за да ги преодолеят и възпрепятстват преобразуването им във фобия. Фобията е ирационален и прекомерен страх от обект или ситуация. В повечето случаи фобията включва чувство на застрашаване или страх от увреждане. Симптомите на фобиите могат да се появят чрез ситуация, или понякога просто чрез мислене за обекта, който предизвиква страх.

Несигурността в комуникацията често води до дистанциране и изолация както от най-близките, така и от обществото. Подобно състояние създава условия и усещане за неудовлетвореност, тревожност, а понякога води и до дълбока депресия, която се преодолява много трудно. При работа с добър специалист тази несигурност може да се преодолее и така да се постигне задоволителна успешност в комуникацията с другите.

Тревожност е състояние на мъчително безпокойство, страх, очакване нещо лошо да се случи. Когато това състояние продължава повече от 6 месеца, можем да говорим за разстройство на психиката и мисленето, т.е за „генерализирана тревожност”. Този страх би могъл да бъде по отношение на случващи се събития или на такива, които биха могли да се случат. Този вид тревожност най-често се определя от човека като неясен: „Чувствам се напрегнат, страхувам се, но нямам причина за това”.