Манипулативното дете. Интервю на Антоанета Георгиева за вестник Черноморски фар

Малките - големи манипулатори вкъщи или как без да се усетим се превръщаме в изпълнители на всякакви детски прищевки?

В такива моменти, обикновено в съзнанието ми изниква позната картина, в която дете, чрез истерични писъци и плач се опитва да получи играчка в магазина, и майка, суетяща се около него и молеща го да се успокои. Завършекът на такава история, за съжаление, често е в полза на детето.

Всяко едно дете има способността да бъде „манипулатор“ и ако родителите допуснат това да се случи, то може да я развие до такава крайност, че да се превърне в тиранин.

В моята практика съм имала клиенти, чиито деца са стигали до там да нанасят побой на родителите си,  дори да насочват оръжие към тях, придружено с ужасни обиди и ругатни.

Често и родителите използват манипулации, за да накарат детето си да направи нещо. Например майка, която кара насила злоядото си дете да си изяде храната с думите: „Ако не изядеш всичко, няма да те обичам повече“ или „ Ако не видя дъното на чинията,  няма да ти купя сладолед“ .

Понякога родителите също така използват и заплахи, които не изпълняват, като например: „ Ако не слезеш от там, ще дойда и ще те напляскам“;  „Веднага млъкни, иначе ей сега ще звънна на баща ти и ще му кажа колко си непослушен“.  

От една страна детето се учи от това поведение и по-късно го използва срещу околните. От друга страна тези методи показват не само неуважение към личността на детето, а и провокират страхове у него, създавайки неувереност и липса на чувство за значимост. Това се отразява  на самооценката на детето, провокира чувство за вина, което ще бъде пречка в живота му занапред.

Манипулативните деца са тези, които растат без ясно поставени граници!

Всяко дете  има нужда от граници.

Какво означава това?  

Това са правила и норми на поведение, ценности, които ние като родители трябва да придадем на своите деца.

Ако няма поставени граници, детето ще бъде като играч на някаква игра, например на „Не се сърди човече“, който ще трябва да играе, без да знае правилата, за разлика от другите играчи, които са наясно с тези правила. Дали такова дете няма да е ядосано на другите играчи (в случая на родителите си), че не са го научили как се играе тази игра, т.е на живота и как да се справя и да оцелява, без да е зависимо от околните?

Как да поставим граници?

Авторитетът на родителите тук е от най-голяма важност. Родителят не е приятел, а е водач, той е пример за подражание, от когото детето се учи. Той дава много любов, но тя е придружена  с авторитетно поведение, твърдост и постоянство.  Ако родителят е непостоянен в изискванията си, ако не държи на думата си, ако често отменя забраните и наказанията, детето ще се научи, че може да получи всичко, стига да положи малко усилия. Например ако родителят отменя забраните, когато детето плаче, то задължително ще прибягва при всяка възможност до тази осъзната манипулация, за да постигне целите си.

Всички деца го правят като малки и това е част от израстването на личността.  

Детето винаги се опитва да разшири границите на манипулация, за да постигне желаните си цели, дори на моменти се стреми да ги премахне напълно, въпреки, че не осъзнава, че много се нуждае от тях.

Родителите, които не могат да поставят граници, често са така наречените „Либерални родители“. Те обикновено са били потискани като малки от близките си, от приятели, съученици...и са изпитвали, или все още изпитват, страх да заяват себе си, своите нужди и желания. Такива хора носят дълбоко чувство за вина, затова и несъзнателно реагират с вина и със съжаление и към децата си. Много се страхуват да не ги  наранят по някакъв начин и правят всичко, за да им угодят. Те поставят децата си на пиедестал, казват им, че са най..., най-красиви, най-умни, най-способни и талантливи и чето заявяват пред тях: "Обичам те повече от себе си" и дори споменават, че  живеят заради тях. От една страна това поведение на родителя е прехвърляне на голяма отговорност към детето, нещо което то не е искало, да е отговорно за щастието на мама или татко, но от друга страна, детето  разбира своето надмощие и вижда възможност да властва и да изисква и никак не се колебае да се възползва от това. „Та нали светът се върти около него!?!“  

Източник: http://www.faragency.bg/bg/malkite-golemi-manipulatori-vkashti/