Интервю за Фрамар с Антоанета Георгиева

Госпожо Георгиева, онлайн консултирането е една от най-новите придобивки в сферата на психотерапията, но тепърва се установява като практика в България. Вие също предлагате онлайн консултации, но освен това към сайта сте добавили и опция за безплатен чат с някои от психолозите от центъра. Кои са позитивите от тези нови услуги?

Аз лично работя с деца, юноши и семейства. Водя курсове за личностно развитие и съм създател на психологичен център "Енигма". В центъра практикуват още двама специалисти, които са част от екипа психолози: Лили Николова – психолог, провеждащ консултации и терапия с възрастни и семейства, и Симоника Денева – психолог, работещ с тийнейджъри и възрастни. Всяка една от нас, преди създаването на център "Енигма", има дългогодишен професионален опит и идеята, която ни събра заедно (като екип), бе да обединим своите знания и умения в полза на клиентите, които ни се доверяват. Ние приемаме своята работа преди всичко като кауза, защото в съвременния свят, когато технологиите, динамичното ежедневие и стресът все повече "превземат" човешкото съзнание, хората реагират на това в ежедневието и отчитат, че имат все по-осезаема нужда от психологическа помощ и подкрепа.
В нашия център специалистите, които провеждат онлайн консултации, са Лили Николова и Симоника Денева. Онлайн консултацията е удобна за хора, които нямат възможност да дойдат на място, както и за българи, живеещи в чужбина, или за такива със социална фобия и с други психични разстройства. Чатът, който сме създали към сайта ни, е с цел клиентите да имат бърза и лесна връзка със специалист при нужда. Чрез него могат да направят кратка консултация, да си запазят час или да задават въпроси.

От колко години работите като детски психолог и кой е най-важният урок, който сте научили досега?

Работя с деца и семейства от над 9 години, преди това съм работила и с възрастни. Личният ми опит като родител също много ми е помогнал в тази връзка, за да разбирам по-добре своите клиенти. Когато си родител, осъзнаваш, че няма как да си идеален, просто приемаш, че понякога се учиш в движение и е важно да си гъвкав.

Най-важният урок, който съм научила от моята практика, което много ми помага и при взаимоотношенията и с моите деца е, че родителят на първо място трябва да приема детето си такова, каквото е.

На второ място е важно да се отнася с уважение към него, така както се прави с най-добрия приятел. Трето, трябва да общува с него, т.е да му отдава полезно внимание, което ще рече да се изслушва, когато иска да говори, без да се прекъсва и критикува. Това осигурява на детето чувство за значимост. Но от друга страна родителят трябва да е авторитет за детето, да поставя правила и граници и да го прави с твърдост и постоянство, но и с любов и разбиране. Това са умения, които се научават, ние не се раждаме с тях.

Как са се променили терапевтичните методи, които прилагате, през годините?

Всеки терапевтичен подход може да е полезен в определена ситуация, затова те не се променят, но могат да се надграждат, могат и да се комбинират според нуждите на клиента. Напоследък много се набляга на терапевтичните методи, свързани с емоциите. Говори се все по-засилено за ЕИ (емоционална интелигентност), т.е умението да се разпознават и разбират емоциите. От моя личен опит също съм достигнала до извода, че разбирането за емоциите е в основата на здравата личност, затова и се обучавах в тази област и от началото на 2018 година вече съм сертифициран треньор по емоционална интелигентност към Българския институт за социална и емоционална интелигентност (BISEI), като в тази връзка в момента разработвам индивидуални и също така групови подходи за работа с емоциите.

Кога според Вас трябва един родител да потърси помощта на психотерапевт за своето дете?

На първо място, ако родителят забележи, че детето не се развива с темповете, с които се развиват другите деца и когато поведението на детето рязко се промени, тогава задължително трябва да се потърси помощ. Във втория случай е налице емоционален дисбаланс и е нужно да се открие причината за него. Изобщо, когато родителите забележат нещо необичайно, което се случва с детето им, е добре да направят консултация с психолог.

Коя е най-често срещаната грешка, която родители допускат?

Няма безгрешни родители, всеки прави грешки и те са най-разнообразни, но най-честите са колебанията, непостоянството във възпитанието, така нареченото "емоционалното възпитание", което се базира на настроенията на родителя. Този тип "възпитание" най-много обърква детето и го стресира. Такива деца стават или страхливи или манипулативни и вследствие на това могат да развият всякакви крайности както в поведението, така и в психическото си състояние. Този вид възпитание "предразполага" към развиване на психични разстройства при децата, а по мое наблюдение те много са зачестили напоследък.

Друга грешка на родителите е да ползват като "забавачка" електронните устройства като телевизор, таблет, телефон, вместо да общуват повече с децата си и да се забавляват заедно. Виртуалният свят, който интернет предлага, е много привлекателен и интересен, но е бомба със закъснител, която може да нанесе големи поражения върху крехката нервна система на детето на по-късен етап.

Затова е много важно, когато родителите забележат рязка промяна в поведението на детето, да потърсят помощ, а не да чакат времето да отмие проблемите. Защото, "замитайки" ги зад вратата, може да изглежда, сякаш всичко се е оправило, но обикновено, за съжаление, проблемът не само се връща най-неочаквано, но и удря с още по-голяма сила.

Освен като детски психолог и психотерапевт Вие провеждате и курс за личностно развитие, наречен "Трансформация на съзнанието". За кого би бил най-подходящ този курс?

Курсът "Трансформация на съзнанието" се провежда от няколко години периодично и е подходящ за всеки, който желае да разбере повече за себе си, за механизмите, по които работи човешкият ум. За това как да открива грешните си убеждения и мисловни модели, които са пречка при постигане на целите му. По време на курса участниците се научават как да ги променят или премахват напълно и още много други неща, които читателят може да разбере, ако вземе решение за себе си да участва лично в курса.

Освен "Трансформация на съзнанието" провеждам и курса "Светът на тийнейджъра", който е предназначен за юноши над 13 годишна възраст. Отделно от това в момента разработвам още два курса – единият е свързан с моя лична идея за нов терапевтичен подход, която от година обмислям и ще изпробвам след две седмици с група доброволци, и още един, който е свързан с емоциите и ЕК (емоционалния коефициент) или ЕИ (емоционална интелигентност), както е по-известен.

Предстои стартиране и на един иновативен курс, създаден от колежката ми Лили Николова, който се нарича "Майки и дъщери". В тази връзка не мога да не отбележа, че и другата ни колежка Симоника Денева също обеща да ни изненада с нов актуален тренинг. Така че тепърва ще имаме какво още да дадем на нашите клиенти.

Смятате ли, че предубедеността на българина, свързана с психичното здраве и търсенето и получаването на помощ, е намаляла през годините в България?

За съжаление все още има неразбиране по отношение на това, какво е психолог, психотерапевт и психиатър и с какво се занимават. Често у българина има притеснение, дори срам да потърси психологическа помощ.

Жалко е, че все още сред масата сякаш битува нагласата, че само лудите ходят на психолог.

Може би е добре да се изясни, че психологът не изписва лекарства, не поставя диагнози и не работи с психично болни хора – с това се занимава психиатърът, който е завършил медицина и е лекар. Психотерапевт от своя страна може да бъде както психологът, така и психиатърът, които за целта задължително първо се обучават в определено терапевтично направление, което им дава право да практикуват като психотерапевти. Психотерапията е следдипломна квалификация, която продължава поне 6 години след завършената магистърска степен (психология или психиатрия). Психотерапията не е лечение с лекарства и не се извършва в болнични заведения, а това са разнообразни психологически методики с цел балансиране на психологическото и емоционално състояние на личността. Психотерапията може да е индивидуална и групова. В България на този етап по-често се използва индивидуалната терапия.

Споделете с читателите какво Ви е дала психологията на Вас самата като личност!

Психологията ми помогна да опозная себе си, да съм по-разбираща и приемаща към другите и към себе си. Даде ми възможност да осъзная, че често, за да се наслаждаваш дълго на това, което ти носи радост и щастие, понякога е нужно да преминеш през неприятното, дори през страданието, за да оцениш какво имаш в живота си. Научих се да приемам с разбиране всичко, което идва към мен като съдба, защото зная, че всяко едно преживяване (от и в сферата на битието), ще ме научи на нещо, защото животът е просто едно голямо училище за всички ни.

Източник: https://psychology.framar.bg/психологът-антоанета-георгиева-родителят-на-първо-място-трябва-да-приема-детето-си-такова-каквото-е?