Интервю за вестник "Монитор" с Антоанета Георгиева

Госпожо Георгиева, в последно време не една и две интернет игри провокират към екстремни прояви, в повечето случаи опасни, и дори към откровена агресия. Независимо от това те печелят много привърженици сред децата и тийнейджърите. Как може да се обясни този факт?

- Факторите са много и са взаимносвързани. Най-напред трябва да се знае, че за това отговорност носят родителите, но и цялото общество има отговорност за интереса на децата и подрастващите към подобни игри. При едно дете всичко започва от много ранна възраст, от семейството и от дома, а едва след това от околния свят.

Наясно сме, че най-напред майката и бащата имат най-голяма роля, те носят и най-голямата отговорност. Тяхна отговорност е да ги научат на ценности – труд, отговорност, изпълняване на задълженията, независимо дали те са приятни или неприятни. Когато детето не е научено на тези неща, идват и проблемите, то прави това, което иска, защото живее с убеждението, че всичко му е позволено.

- Трудно е детето, ученикът да бъде лишен от смартфон, а има ли го, може да изтегли каквато игра поиска. Какво може да се направи в този случай?

- Връщам се отново на ценностите. Ако то ги е изградило и те са като ценностната система на родителите, детето ще може само в някаква степен да балансира, да не отива в крайност, която крие риск да изпадне в зависимост от телефона и компютъра. Те също са отговорни за това. Проблемът идва, от една страна, когато няма достатъчно комуникация у дома. От друга - самите родители нямат време за децата си, за себе си. Всекидневието е такова, че хората не могат да отидат дори на една нормална почивка. Това рефлектира основно точно върху децата, защото един обременен родител няма нито психическата, нито физическата възможност да общува със сина или дъщеря си пълноценно. Неизбежно следва дистанцията, защото не е постигната емоционалната връзка. Когато тя липсва, започва да липсва и доверието, когато то липсва и от двете страни, детето спира да споделя. Стигне ли се дотам, родителят няма да знае какво се случва в главата на тийнейджъра, той не може да му помогне, защото не знае за какво мисли, какво го тревожи, какво чувства, какви емоционални потребности има. Ако те не бъдат задоволени, ескалират в някаква степен в нещо крайно.

- Излиза, че все родителите са виновни, а тийнейджърът е невинен. Така ли е?

- Не са виновни само родителите. Тийнейджърът е във възраст, когато у него действа необходимостта от преживяването на силни емоции. Това е времето, в което младият човек опознава света, своето тяло и възможности и предела, в който може да издържи, затова те търсят начини да изпитат границите на своите възможности. Най-силната емоция за тях е да нарушават правилата и законите. Има и по-предпазливи и по-страхливи деца, но това зависи от възпитанието и темперамента, както и от генетичната предразположеност. Практиката ми на детско-юношески психолог показва, че сегашните деца са презадоволени. Върху това се основават и повечето проблеми с тях. Те очакват да получават, без да дават нищо насреща. Ако родителят в един момент спре да дава безконтролно и започне да изисква, ще получи съпротива. Друг е въпросът, че презадоволеното момче или момиче трудно съпреживява радостите, не изпитва щастие, не знае какво е удоволствие, защото има всичко, и започва да търси екстремното, дори то да е опасно за живота. Така младият човек търси емоциите, които не може да изпита.

- Вие имали ли сте пациенти, които са следвали играта „Син кит“, дала вече и човешки жертви?

- Имала съм пациенти, търсачи на силни емоции. Те са довеждани от родителите си. Повечето обаче отказват да идват впоследствие на консултации. Само едно дете идваше с охота. До момента не съм имала тийнейджър, който да твърди, че е играл на „Син кит“. При мен са идвали родители с опасения, че децата им са се увличали по нея. Те обаче нямаха доказателства.

- С кой ваш случай можете да илюстрирате търсенето на силни емоции от тийнейджър?

- При мен доведоха 12-годишно момче, което търсеше да си набави емоции, като с приятели се качваше на високи сгради и опасни места. Наложи се да работя и с родителите. Те бяха разделени. Детето много често оставаше само, то се чувстваше неглижирано по отношение на емоционалната връзка. Майката беше много взискателна, то казваше, че тя не го разбира. С изкачването на опасни места детето искаше да привлече вниманието на родителите си, особено на бащата. То имаше много голяма нужда от него. Макар че бащата правеше опити да сближаване, не успяваха да се сближат.

- Може ли да се разчита на успех при такива деца след намесата на психолог?

- Напълно е възможно. Много важно обаче е родителите да разберат, че психологът не може да промени нещата с магическа пръчка, а те трябва да се включат в процеса.

- Имали ли сте родители, които недооценяват своята роля и залагат изцяло на това детето да се промени?

- Аз самата работя само с доброволни клиенти, но не и с такива, които не желаят да решим заедно проблема. Обикновено първо звънят родителите. Първата среща е задължително с тях или поне с единия от тях. Тогава разбирам дали те оценяват или недооценяват своята роля. Има и такива, които смятат, че друг ще реши проблема, психологът ще им даде вълшебно хапче и те ще се върнат в една подредена къща, но без да имат лично участие. Често пъти, когато разберат колко голяма е ролята им и че също трябва да положат усилия, се отказват. За радост има и немалко родители, които полагат усилия и резултатите идват налице много скоро.

Наблюдението ми е, че в обществото всеки е различен, а тези деца търсят да заявят себе си чрез риска, също не се приемат от околните. Те са трудно разбрани и гледани с недобро око. В техните среди обаче са приети като смелчаци и това ги мотивира да търсят екстремното още и още. В тийнейджърска възраст момчетата имат нужда да покажат, че са мъже. На тях им трябва доказателство за това. Още в древността в племената е имало специални ритуали на посвещение, свързани със страховити ситуации, в които момчето е трябвало да докаже мъжеството си. Едва след това то е приемано за равноправен мъж. В момента няма установени правила как се става мъж. Обяснимо е децата да търсят заместители, да покажат, че са силни, и да се утвърдят в групата и най вече да бъдат харесани от приятелите, от връстниците си, от тези, които те харесват. Понякога това става с цената на осакатяване и дори човешки живот.

- Как ще обясните агресията на младежите към другите?

- Отново с презадоволяването и крайния либерализъм на родителите. Тийнейджърите не успяват да си понесат последствията. Ако детето се провини, бащата или майката веднага се стараят да тушират проблема и го измъкват. То вече знае, че следващия път пак ще му се размине без последствия. Този подход води до формиране на агресия у младите хора към другите, защото те нямат възможност да си понесат последствията. Те дори нямат понятие, че трябва да понесат последствие, и живеят с чувството за безнаказаност. Така се ражда агресията, утвърждава се и завладява не само определена група, но и намира място в обществото.
Източник: https://www.monitor.bg/bg/a/view/antoaneta-georgieva-detsko-unosheski-psiholog-riskovite-igri-na-tijnejdjyrite-sa-vik-za-pomosht-140585?fbclid=IwAR1xbFeVJdXCNov7lvUQpQCPlhC_hBMDT6YVHmZD_wCqezSAnQv-l3FwaTA