В ежедневието си всеки от нас е чувал фразите „той има добър характер” или „той има лош характер”, „тя е ужасен човек“, „той е прекрасен човек“…
Хората лесно поставят етикети и заклеймяват, като с лекота губят доверие в някого и трудно допускат, че преценката им може да е била грешна. Има хора, вярващи в изначалната доброта у всеки и други, които са убедени в противното. 

Но защо някои хора са лоши, а други са добри? И наистина ли всичко е черно и бяло?

Следната притча може да даде отговор на част от въпроса:
 „Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка.
Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът.
Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.
Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:
- И кой вълк побеждава?
- Този, когото нахраниш. – отговорил старият чероки.”

Всеки човек носи в себе си „двата вълка” т.е всеки притежава способност да бъде както добър, така и лош.  Затова е важно да приемем, че това е въпрос на избор, а не на характер.

Как да научим детето си да направи правилния избор?

Децата се учат как да реагират на определена ситуация от примера, който родителите им дават и това не се случва, когато ги учат на това, обяснявайки им как е добре да се държат, за да са добри, а когато им го показват с поведението си.
Ако искате детето ви да е добро, вие бъдете добър, ако искате то да е щедро тогава всеки ден му показвайте какво е щедрост към другите.
Ако искате да е спокойно, бъдете спокойни и не му обяснявайте, че трябва да е спокойно, а бъдете такива. Децата не се учат от думите ви, а от вашия пример.
Така детето ви ще бъде добро, щедро, търпеливо, точно като вас, стига вие да сте такъв. Децата винаги приличат на родителите си.

 А сега се замислете за своите действия и ще разберете защо детето ви в момента е такова, каквото е.

Ако думите се разминават с поведението ви, детето ще е объркано и може да се разгневи, защото ще приличате на някой, който действа според случая така, както намери за добре, а за детето това ще означава „не е честно…”.  
Често, когато видим гневно дете или възрастен, поставяме етикет „той е лош”. Но обикновено не правим разлика между характер и емоция. Всеки е изпитвал гняв, защото това е емоция, която е естествена и ни помага да се защитим, да се изразим, да отстоим себе си, да се съхраним. Добре е да разграничаваме емоциите и постъпките от самата личност. По-вярно е да кажем „това е лоша постъпка, но ти не си лош”, отколкото „само лошите постъпват така”. 
Важно е да научим детето да разпознава емоциите, за да може да ги изразява адекватно. Изразените навреме емоции ще помогнат на детето да ги приеме и да не се стреми да ги потиска, което от своя страна ако се случи, по-късно би довело до емоционални избухвания, които понякога са пагубни, както за него, така и за околните.


Когато искате да научите детето си да помага на другите не му казвайте „трябва да помагаш, трябва да си добър с другите“, а го вземете с вас, отивайки да помагате на някого. Важно ще е какво вижда, а не думите, които чува от вас. Може да му кажете „ела с мен,…“ или „сега ще отидем при един болен човек, за да му занесем храна“. Не говорете нищо за това, ако детето не ви попита. Не му натрапвайте своите мисли и желания да го направите добър и помагащ, а просто го оставете да направи своите изводи. Сам да чуе разказа на болния, на бездомния, на гладуващия… Важно е да усети какво е съчувствие, сам да го преживее и когато стане това, знайте, че тогава сте спечелили. Има толкова много страдащи хора и толкова малко, които правят нещо за тях.

Помислете какъв искате да е вашият син, или дъщеря? А какво направихте вие, за да се случи това?

Помощта може да е под различни форми. Тя може да е усмивка, добра дума, или просто да изслушаш някого, една прегръдка, да дадеш рамо, на което страдащият може да поплаче.

Не е нужно да правите чудеса!
 

За Психолог Антоанета Георгиева

Антоанета е магистър по детска психология и треньор по емоционална интелигентност. В самостоятелната си практика работи с деца, тийнейджъри и възрастни, и провежда тренинги и семинари за личностно развитие. Антоанета е основател и управител на Психологичен център "Хибара" в Бургас.

Подобни постове

Запиши час за консултация с психолог Антоанета ГеоргиеваЗапиши час за консултация с психолог Антоанета Георгиева
Запази час

Коментари

За да функционира нормално сайта, използваме малки файлове с данни наречени бисквитки. Повече информацияРазбрах