Упоритите деца

През последните години в кабинета ми все по-често идват родители, оплакващи се, че деца им правят само това, което пожелаят, без да се съобразяват с нищо друго. Не поемат отговорност, като например да си приберат играчките, (при по-малките) да си оправят леглото, или да си научат уроците (при по-големите деца).

Но когато попитам родителите: „А какво обича и прави с желание вашето дете?”. Тогава най-честият отговор е: „Ами да играе на телефона!“.

Въпреки, че много от тези деца имат някакви способности, свързани с музика или различни видове изкуство, те прекарват по-голямата част от времето си пред таблета или смартфона, защото е по-интересно, по-забавно и много по-лесно, отколкото всичко останало, което изисква повече усилия.
Задавайки поредица от въпроси към родителите, разбирам, че те не желаят децата им да прекарват толкова време пред електронните устройства, но рядко предприемат мерки това да се промени, заради неуспешните си опити до този момент.

Опитвайки се да наложат правила и граници те срещат силна съпротива от страна на детето, придружена от много емоции и невероятно упорство, което ги кара да се чувстват все по-слаби и безсилни, понякога прибягвайки до физическа или вербална агресия.

А тези, които успяват да наложат някакви правила, след сълзите и виковете на детето, започват  да изпитват силна вина (виждайки детето си да „страда”) и бързо отменят правилата, позволявайки му да се наложи. Така то постига  своята цел, а родителят  успокоява  чувството си за вина с мислите: „Само мир да има...“; „Какво пък толкова, така поне детето няма да страда“; „ Другият път ще съм по-твърд/а…“ И това е често срещан сценарий в много от съвременните семейства, който се повтаря отново и отново и в който главният герой - детето „върти на пръста си“ всички в къщи.
В днешно време още можем да  чуем изрази като : „Малко шамари са яли, затова са такива тези деца…“

Шамарите не са решение, но правилата определено са, и особено когато се прилагат с търпение и постоянство от страна на родителите.

Но най-важно е как точно се поставят тези правила, защото упоритото дете не търпи някой да му налага своето мнение, особено ако неговото е различно.

Преди време при мен потърси помощ едно семейство с момче на 7 години, което беше първокласник. Детето категорично отказваше да ходи на училище, а родителите му бяха видимо уплашени и не знаеха как да го мотивират, затова потърсиха помощта на психолог. На първа среща дойдоха и тримата (майката, бащата и детето). Оказа се, че това дете до този момент не е правило нищо по задължение, дори да си мие зъбите и да спазва лична хигиена, защото всеки път, когато родителите му се опитвали да го научат на нещо или да му поставят някаква задача, се сблъсквали с неговата упоритост, инат, и дори гняв. След разказа на майката и последващите няколко срещи с детето, стана ясно, че е живяло без правила, отговорности и граници. Така родителите не бяха успели да създадат авторитет пред детето си, а по-скоро то беше авторитетът. 

Когато майката и бащата не са достатъчно твърди, уверени и категорични като личности, детето поема тяхната роля и става родителят, който често властва и се разпорежда.

Това беше станало и в този случай. Въпреки, че това е огромна отговорност за едно дете и  му носи голямо напрежение, то несъзнателно „запълва луфта”, който се е получил в семейството. Така едно дете на 7 години може да стане родител на своите родители.
Упоритите деца са силно чувствителни и показват непоколебима решимост по отношение на нещо или някого. Тези деца разчитат на вътрешната си мъдрост, нещо което някои психолози наричат „интуитивна интелигентност”. С други думи, тези чувствителни деца не могат да бъдат подмамени от околните, особено когато тези околни нямат нужния подход към тях. Упоритото дете е вътрешно мотивирано и когато иска нещо, то ще го направи.

Как да подхождате към такова дете, когато упорства?

Говорете уважително с детето! Често родителите и другите възрастни задават команди, понякога чрез викове и обиди към децата си, което е унижение за упоритите деца. Те са много чувствителни към думите, поведението, атмосферата и цялостното отношение към тях. Ако се почувстват принудени да направят нещо, то те непременно се противопоставят, показват недоволството си, говорят и вършат нещата напук и често проявяват гняв и агресия. Затова променете подхода си, дори и да е трудно и да е последното нещо, което искате да направите… в крайна сметка това ще ви спести време и енергия и чувство на неудовлетвореност. 

Договаряне - партньорство с децата. През годините научих, че при децата, които са упорити и дейни, често е налице незадоволена потребност, свързана с липсата на "партньорски" отношения с родителите. Затова задавайте въпроси на децата: Какво се случи? Виждам, че си тъжен, как да ти помогна? От какво имаш нужда сега? Тези въпроси показват загриженост, но и това е друга форма на партньорство: „Осъзнавам, че ти си силен и умен и аз уважавам това, затова нека сключим сделка:  ти ми се доверяваш като ми споделяш, а аз се опитвам да ти помогна.”
Тук няма място за налагане на мнение, за контрол и манипулация, а е налице едно партньорство, едни чисти отношения между хора, които се обичат и уважават, това е изключително важно и нужно на тези деца.

Вдъхновете ги! Припомням още веднъж, че упоритите деца са много чувствителни и често силно биват повлияни от вашите думи, действия и всичко, което се случва около тях, така че използвайте това.

Моят клиент  Иван на 10 години не искаше да си пише домашните, защото мразеше математиката, но харесваше Роналдо, една от големите звезди във футбола. Тогава аз реших да използвам това и му разказах една история за футболиста, как когато бил малък е получил слаба оценка по математика. Роналдо се прибрал в къщи разплакан и след това се чувствал толкова засрамен, че от тогава решил да научи математиката. 
Иван беше изумен. Говорихме за това как се учим от грешките си и че всички те са стъпала, към нашия успех, и е важно да не се отказваме, защото само така ще пожънем успехи. Тогава Ванко се съгласи  вече да си пише домашните.

Упоритите деца са не само упорити и чувствителни, а са много способни и интелигентни, те са надарени и често са родени да създават велики неща.

Тяхната упоритост е волята и силата, чрез която могат  да постигат успехи.  Да, не са най-лесните деца за възпитание, но носят в себе си потенциал да бъдат знаменити. За да станат това и да разгърнат този потенциал е важно ние родителите и възрастните да се грижим за техните уникални дарби и да им помагаме да насочат тази упоритост по продуктивен за тях начин.