Стресът е най-големият „враг“ на романтиката

Интервю на Силвия Шатърова

- Госпожо Георгиева, има ли все още място за романтици в 21 век?

- Да, интересен въпрос. Има ли все още романтици и намалели ли са през 21 век. Романтиката сама по себе си е въображение, желание за усещане и преживяване в действие. Това е нещо, което всеки човек носи като потенциал, но дали ще го развие до голяма степен зависи от средата, в която е израснал. Ако родителите са били романтични, децата също ще са развили това умение. То зависи от отношението на родителите един към друг. Но понякога може да се отключи и на по-късен етап. Може да бъде провокирано от факта, че сме видели положително въздействие при някой от героите, когато гледаме филм или след като сме чули положителни отзиви от познати и приятели, които са ни споделили как са се чувствали след романтично преживяване, може да ни се прииска и ние да го преживеем или да го подарим на някого.

Това, което задвижва процеса на романтиката, обикновено е желанието да се харесаме на някого от другия пол.

Аз лично познавам романтични хора и по мои наблюдения, тя не изчезнала напълно, но дали е намаляла - да, определено.
Романтиката е свързана и с изразяването на емоции и с емоционалната интелигентност на личността. Когато емоциите се потискат, това най-често е поради срам, защото са ни учили, че не трябва да сме емоционални, то тогава няма да сме и романтични.
Изразяването на моциите е много важно за нормално физическо и психично състояние на личността. 

- Демоде ли е вече тя?

- За съжаление напоследък наблюдаваме такава тенденция. Хората са станали много практични. Ежедневието е много забързано, времето ни е разпределено, всичко е по график.

Стресът, който е естествено следствие от подобен начин на живот, е най-големият „враг“ на романтиката.

Често чувам хората да казват „Нямам време за това или нямам пари за това…“ Бедността, неувереността в себе си, страхът, че може да изглеждат смешни, слаби или че усилията им няма да бъдат оценени, са другите важни фактори, които могат да „убият“ романтиката.

- Кои са повече романтици - жените или мъжете? 

- Дали жените са по-романтични не мога да кажа.  Кой обаче от двата пола е по-склонен да прави изненади и кой само има очаквания, това е може би по-важният въпрос. Жените като цяло са по-емоционални, по-лесно изразяват емоциите си и определено имат по-големи очаквания от другия пол.

Жената е тази, която желае, очаква, често дори изисква мъжът да й направи изненада, да й подари цветя, подаръци, да я заведе на романтично и екзотично място, специално да отдели време за тази изненада.

Докато мъжете, имащи подобни очаквания, са изключения. И тук виждаме, че нуждите и нагласите на двата пола като цяло са различни.
Често тази нагласа у жените се развива още в детството от приказките и филмите за принцове и принцеси, които малкото момиченце попива и мечтае да преживее, когато порасне. Приказките често създават една нереална представа за принца на белия кон, който е силен, смел, винаги галантен и романтичен. И когато порасне, всяка жена търси своя принц. Но днес принцовете са различни.

- Модата –интернет бързи свалки замени ли онези от филмите и киното и помага ли на двата пола по-лесно да стигнат един до друг?

- Аз лично не мисля, че бързите свалки влияят положително на взаимоотношенията между половете. Да, имаме повече възможности, можем по-бързо да стигнем един до друг, но това носи и повече рискове. Ти не знаеш кой стои срещу теб и не си наясно дали информацията, която ти поднася, е достоверна. При мен са идвали хора, жертви на подобна измама, понякога със сериозни последствия. Разбира се, винаги има изключения, но най-добрият начин си остава личната комуникация, очи в очи.
Човекът е социално същество и има нужда от себеподобни, с които да общува. Общуването между хората е това, което създава истински взаимоотношения, чувства и преживявания, т.е. реални, а не виртуални, каквито се създават напоследък.

Компютрите често „изяждат“ времето ни и сякаш дори не намираме време да мечтаем.

Хората днес не развиват достатъчно въображението си, а се оставят да бъдат „рамкирани“ от медиите, социалните мрежи, филмите и т.н. Създават ни модели и очаквания, които често са нереалистични, вместо да ни дадат свобода сами да развием потенциала си по отношение на въображението. А това се развива още в детството.

- По-прагматични ли станахме във връзките си?

- Да, определено. Както вече казах, ежедневието е забързано, стресът е в повече, от там и нежеланието да сме романтични и да не искаме да правим компромиси. Връзките стават все по-кратки, партньорите се сменят по-често и сякаш ценностите са изместени. Отношенията между двойките са различни, очакванията и изискванията растат, търпението бързо се изчерпва.

- Кои са по-самотни - жените или мъжете?

- По принцип в процентно съотношение мъжете са по-самотни от жените. Кои обаче се чувстват по-самотни, дори и да имат партньор? Това са тези, които страдат от липса на любов, внимание и уважение от страна на другия пол. А това по-често са жените, поради модела, който са си създали още от деца - за принца на белия кон. Мъжете имат нужда от реален партньор до себе си, за разлика от жените, които дори и да имат такъв, ако не отговаря на представите им, те могат да се чувстват самотни.

- Защо през последните години мъжете загубиха чувството да бъдат ловци и искат да бъдат ухажвани - жените ли са по-агресивни, или не. Кой модел е приложим?

- Аз съм от друго поколение и по „мое“ време нещата стояха по различен начин, мъжете правеха първата стъпка към запознанството. 
Сега обаче по-често жената е активната в началото на общуването. Един от основните фактори за това са средствата за масова информация - рекламите, медиите, музикалните клипове, съвременните романи и т.н., които като цяло създават един нов образ на съвременната жена, която е равна с мъжа и едва ли не си е самодостатъчна. И това се случва поради желанието за „еманципация“ на жените, т.е. да бъдат приети като равни, дори като „по-силния пол“ Това изкривява представата за ролята на жената и създава нов образ, с усещането за власт у жените, а това неминуемо се отразява и върху поведението им. Когато жената „стане“ по-силна от мъжа, той спира да бъде водещата фигура и се превръща в „жертва“, а жената - в „ловец“.

Източник: http://www.faragency.bg/bg/vrazkite-stava-vse-po-kratki-partnorite-se-smenyat-po-chesto/

За Психолог Антоанета Георгиева

Антоанета е магистър по детска психология и треньор по емоционална интелигентност. В самостоятелната си практика работи с деца, тийнейджъри и възрастни, и провежда тренинги и семинари за личностно развитие. Антоанета е основател и управител на Психолози и психотерапевти "Енигма" в Бургас.

Подобни постове

Запази час за консултация с Антоанета ГеоргиеваЗапази час за консултация с Антоанета Георгиева
Запази час

Коментари

За да функционира нормално сайта, използваме малки файлове с данни наречени бисквитки. Повече информацияРазбрах