"Мамо, обичам те. Искам да се оженя за теб ”, казва тригодишният Митко на майка си, целувайки я по бузата и сгушвайки се в нея. Сърцето и се разтапя. 

Но когато съпругът ѝ се прибира вкъщи, същото това малко, мило любвеобилно момченце, изведнъж се променя и поведението му става враждебно, дори жестоко към бащата. Внезапно тонът на детето се променя, изражението на лицето му става гневно и се превръща в тиранин, който драматично заявява, че баща му няма място тук. То приема родителя си като натрапник и съперник, защото иска майка си само за себе си.

Въпреки че тази история може да ви прилича на сюжет от психологически трилър, в нея няма нищо притеснително. Тя просто показва Едипов комплекс. Това е съществена фаза на развитие, през която преминава всяко дете. 

Едиповият комплекс е нормален етап от психологическото развитие на детето, който се проявява между 3 и 5 годишна възраст. Тази фаза идва след като детето ви започва постепенно да се дистанцира от вас, стремейки се да открие собствената си идентичност. По време на този етап от развитието си детето има тенденция да развие дълбока привързаност - и дори физическо привличане - към родителя от противоположния пол и съперничество към родителя от същия пол. 
Детето може да изпитва ревност и желание да притежава майка си (а момиченцата баща си). Може да се ядосва, когато бащата показва обич към съпругата си и когато тя му отвърне със същото. По време на тази фаза, детето иска мама единствено за себе си. То дори може да се опита да целуне мама „като татко” и да изисква постоянното ѝ внимание.

Към баща си може да проявява грубо отношение или безразличие (а момиченцата към майките си). Възможно е дори да обижда баща си или да го избягва, когато е наблизо. Може да изглежда, че детето изобщо не обича баща си, но всъщност това не е така. 

Ако сте баща и страдате от ревността на детето си, обичайте го безусловно, защото то се нуждае от тази обич, въпреки че показва нещо напълно противоположно.

Не критикувайте, не дразнете и не засрамвайте детето си за това, което казва или прави.

Помнете, че все пак си имате работа с малко дете.

Не забравяйте, че това е само фаза, която ще премине. Бъдете търпеливи и толерантни!

Момчето фокусира чувствата си към майката, защото тя е човекът, който се е грижил за него до този момент. 

Първата любов на всяко дете е неговата майка.

В резултат на чувствата си, момчето може да настоява да се ожени за мама и горчиво да плаче, ако спорите с него. Неговата любов е много силна и прилича на първото тийнейджърско влюбване, така че вие като родители трябва да сте много внимателни. Вместо да спорите с него или да му се карате, признайте желанието му, като кажете: „Ти наистина искаш да се ожениш за мама. Малките момчета на твоята възраст често се чувстват по същия начин“.

След това внимателно го запознайте с реалността: „Мама може да се омъжи само за татко!“. 

При едно нормално и здравословно преминаване на детето през тази фаза на развитие, то бавно ще се освободи от тази връзка и ще започне да обича и други хора, освен майка си. 

Вашето дете трябва да премине през този етап на развитие, за да открие собствената си сексуална идентичност. Когато детето ви достигне края на тази фаза, то ще изостави сексуалното привличане към майка си и ще започне да се идентифицира повече с баща си, като се оттегли, позволявайки на баща си да спечели съперничеството. По това време, свързвайки се повече с детето, бащата подпомага развитието на неговата мъжественост.

Но какви ще са последствията, ако майката се подаде на желанието на детето да получава цялото внимание върху себе си, а бащата бъде игнориран?

Сещам се за един случай, в който Р.В. (момче на 10 години) беше заело мястото на баща си и „успешно“ беше приел ролята на партньор на майка си. Майка му толкова много се стараеше да му угоди, че накрая детето се беше превърнало в едно недоволно, неспособно да се справя и да се радва на живота, тиранично момче, което не показваше уважение към никого, не даваше нищо от себе си, но пък за сметка на това изискваше от другите. 

Когато се поразровихме в ранното детство на момчето, се оказа, че майката се е съобразявала с всяко желание на детето през цялото детство. Дори за това, че бащата е излишен и не им е нужен. Затова бавно и постепенно те го бяха изолирали, а по-късно напълно го бяха „изхвърлили” от общото им жилище, за да не им „пречи”.
Бащата се преместил да живееше в друг град, защото там имаха още едно жилище. Но когато майката нямаше възможност да заведе детето си на училище, 10-годишният син звънеше на баща си, който палеше колата и пътуваше около час и половина, за да вземе сина си от вкъщи и да го заведе до училището, което се намираше само на 10 минути разстояние от дома, в който живееха момчето и майката. Така момчето играеше „ролята на владетел“, а родителите му на поданици, които той много успешно контролираше и изобщо се разпореждаше с живота им.

Не зная дали можете да си представите един ден, когато това момче порасне, колко трайни ще са връзките му с другия пол? 

А когато се опита да създаде семейство (ако изобщо това се случи) как ли ще се „справи“, след като партньорката му не е мама?

Друг случай, в който майката е позволила на детето си да заеме ролята на бащата, е  с 40 годишният Т. С. Дълги години баща му пътувал и той живеел само с майка си, която го обгрижвала изцяло, предпазвала го от всичко и задоволявала всяко негово желание, като в същото време контролирала изцяло живота му. Когато бащата се завърнал окончателно и решил да не пътува повече, момчето, което било вече мъж на 30 години, решил да замине да работи отвъд океана, но така и не успял да създаде трайна връзка с жена, защото нито една не отговаряла на неговите критерии. 

И така след дълги разочарования и житейски несгоди, взел решение да се завърне отново при мама, където винаги чувствал сигурност и безгранична любов. Обаче, връщайки се в семейното жилище, още на третия месец получил психично разстройство, с което много трудно се справял. Но пък по-важното за него било, че мама е там и отново се държала с него като с малкото момче, което имало нужда от нея. 

Т. С. регресира до такава степен, че съзнателно търсеше начини да се завърне в познатото „убежище“ на детството, в което нямаше отговорности и грижи… а така не му се налагаше да си търси жена, та нали си има мама!?! 

Има много случаи, в които майката понякога съзнателно „държи“ сина до себе си, чрез болестта, през емоции като страх и вина, през отговорността и признателността… А така синът не успява да създаде нужното за него семейство и след смъртта на майка си обикновено остава самотен и депресиран. 

Мъже, които като деца не са се справили успешно с Едиповия комплекс, често цял живот са под влияние и са в плен на зависимостта към майката. Те не могат да създадат трайни връзки с другия пол. Ако все пак успеят да създадат здрави отношения с жена, то мама до края ще е „дясната ръка“ и нейното мнение винаги ще е на първо място и винаги ще е меродавно. 

Решението на този проблем се съдържа в осъзнаването на Едиповия комплекс и това е отговорност на всеки родител. 
Източник: https://www.burgas-reporter.com/articles/33576?fbclid=IwAR3d86HgKwXAqK9naekieIkqVjBdVe4gT1r90FSbK21oP_4PbuTjBnV07Oo

За Психолог Антоанета Георгиева

Антоанета е магистър по детска психология и треньор по емоционална интелигентност. В самостоятелната си практика работи с деца, тийнейджъри и възрастни, и провежда тренинги и семинари за личностно развитие. Антоанета е основател и управител на Психологичен център "Хибара" в Бургас.

Подобни постове

Запази час за консултация с Антоанета ГеоргиеваЗапази час за консултация с Антоанета Георгиева
запази час

Коментари

За да функционира нормално сайта, използваме малки файлове с данни наречени бисквитки. Повече информацияРазбрах