Много хора вярват, че любовта е саможертва, че трябва да дадеш всичко, за да заслужиш внимание, и че истинската любов боли. Но когато връзката се превърне в източник на тревожност, страх от изоставяне и постоянна нужда от потвърждение, може би не говорим за любов, а за емоционална зависимост.
Емоционално зависимият партньор често се слива с другия, загубва граници и идентичност. Животът му се върти около това какво прави или не прави другият – дали пише, дали се обажда, дали е доволен. При най-малък знак на отдръпване се появяват паника, ревност, чувство на безпомощност. Такава динамика изтощава и двамата партньори.
Произходът на емоционалната зависимост често е в детството – липса на емоционално присъствие от страна на родителите, опити за спечелване на внимание чрез поведение или постижения, травми от изоставяне. Възрастният носи този модел в своите интимни връзки, търсейки в партньора „родител“, който най-сетне ще го обича безусловно.
Пътят към здравата връзка започва с връзката със себе си – с разпознаване на собствените нужди, с изграждане на лични граници и с развиване на самостойност. Любовта не означава сливане, а партньорство между две цели личности.
Психотерапията може да помогне за осъзнаване и трансформиране на тези модели. Само когато се научим да бъдем с другия не от нужда, а от избор, връзката става здрава, свободна и растяща. Истинската любов не пленява, а освобождава.
За Психолог Антоанета Георгиева
Антоанета е магистър по детска психология и треньор по емоционална интелигентност. В самостоятелната си практика работи с деца, тийнейджъри и възрастни, и провежда тренинги и семинари за личностно развитие. Антоанета е основател и управител на Психолози и психотерапевти "Енигма" в Бургас.
Коментари