"Искам, искам, искам… тропа с крак две годишният Любо в магазина за играчки, в който е повлякъл майка си, опитвайки се да я изнуди да му купи скъпа количка с дистанционно управление.

След първоначалния отказ на майката, която обяснява, че няма толкова пари в себе си, Любо се хвърля на земята и започва да пищи истерично, ритайки с крака всичко наоколо. Майката става видимо тревожна. В главата й започват да се завъртат различни мисли, обхваща я паника и срам от поведението на детето:

Ужас, какво да правя сега, какво ще си помислят хората около нас, ето вече всички ни гледат… а той как ме излага само… ох, май ще трябва да му купя тази кола, за да се успокои и всичко това да приключи, просто нямам избор“.

Количката е закупена и по лицето на Любо изведнъж грейва усмивка, сякаш нищо не се е случило. Майката с разочарование зачерква още един неуспех, свързан с възпитанието и отстояването на границите.

Вероятно подобна сцена Ви е позната или от позицията на наблюдател, или пък като родител на упорито дете, което прави всичко, за да получи желаното.
Всеки от нас е наясно какво мотивира едно дете да стигне до подобни крайности, но можем ли да предотвратим това и имаше ли начин майката на Любо да промени ситуацията? 
Едва ли, защото при всички положения детето щеше да предприеме подобни действия - това е неговия начин да постига целите си, както и в случая действията му се увенчаха с успех и Любо получи играчката. 

Неуспехът на родителите, които попадат в подобна ситуация идва от факта, че още в ранна възраст не са поставили ясни граници. Какво означава да поставим граници и кога се създава дисциплината?

Определянето и поставянето на граници, създаването на добро (социално приемливо) поведение и обезсърчаването на нежеланото поведение  могат да започната още в бебешка възраст. Разбира се, бебетата са доста ограничени по отношение на разбирането на езика, обхвата на вниманието и паметта, затова в тази възраст е добре фокусът  да е насочен върху контрола на щетите, вместо върху обучението на детето. 

Тук на помощ идват два вида стратегии - разсейването и игнорирането.

Ако например вашето петмесечно бебе открие, че е много забавно да скубе косите на околните, внимателно хванете ръката на детето, целунете я и я пренасочете към нещо по-подходящо, като играчка, която издава звуци (напр. дрънкалка) и повтаряйте това всеки път, когато детето посегне към косата.

Или когато седем месечното дете разсипе водата си, вместо да му правите забележка или да му обяснявате, че това не е добре (всичко това ще е безрезултатно), просто игнорирайте поведението и почистете водата. Разбира се подобно поведение на детето може да е дразнещо и разочароващо за вас, но е добре да останете спокойни. Детето на тази възраст не прави нещо, за да ви създава трудности или да ви дразни, а обикновено такова поведение е напълно невинно. Децата просто изучават света, чрез предметите и така научават значението на причината и следствието. 

Нека разгледаме основните подходи, които биха помогнали в различните възрасти.

От 8 до 12 месеца
Когато вашето бебе започне да пълзи, е време да помислите за определяне на граници. Децата в тази възраст имат нужда да изследват (те нямат представа какво трябва или какво не трябва да правят), затова ако не желаете детето Ви да докосва нещо, поставете го извън неговия обсег  и оставете централно място да заемат по-безопасни неща. Това е най-добрият начин да го задържите да не прави нещо, което не трябва.

Разбира се, много от нас (вероятно, защото е по-лесно) просто казваме „НЕ“, когато детето достигне нещо, което не искаме, но на тази възраст децата не разбират още това, което им говорим.  Обикновено обаче по тона на гласа ни, те усещат, че "НЕ" означава нещо различно от "Обичам те", но  всъщност не знаят истинското значение на думата „НЕ”, затова използвайте други начини, като отвличане на вниманието, например, за да научите детето, че някои неща са извън неговите граници.

От 12 до 24 месеца
В тази възраст при детето се развиват уменията за общуване, така че тук вече можете да започнете да обяснявате основните правила (да не пипа камината, да не дърпа опашката на котката…) и може да започнете да използвате думата "НЕ", но само в крайни случаи – при сериозни ситуации и спешни случаи, като например когато детето ви е в непосредствена опасност. Можете да бъдете сигурни, че детето ви ще се спре веднага, когато използвате думата само в редки случаи.

В тази възраст децата започват да подражават и има вероятност да ви имитират, отправяйки към вас или към околните, думите или забраните, които вие често им повтаряте. 
Всяко дете се учи, чрез игрите, така то развива своите умения. Когато започне да върви, то ще е развълнувано от новооткритата си независимост  и разочаровано, че не може да прави всичко, което му се иска. Тази възраст е свързана с чести прояви на упорство и инат, детето на 24 месеца често избухва и затова е много важно родителите да са гъвкави и търпеливи. Децата са различни и имат нужда от различен подход. Някои се успокояват чрез разсейване, на други им е нужна прегръдка, но всеки родител в един момент разбира кое помага при неговото дете. Но нито едно дете, не се нуждае от сурова дисциплина, затова не бъдете крайни.

Ако детето, както нашият герой Любо, не спира да се инати, да вика, привличайки вниманието на всички, по-добре извадете детето си от ситуацията, без да губите време, докато се успокои, като му кажете: „Не можем да останем в магазина, докато ти крещиш.” Не очаквайте детето да промени поведението си, само ако му говорите, просто веднага предприемете действия, така ще покажете границите. Помнете, че вие сте авторитетът, който поставя правилата и границите и не позволявайте на детето да ви манипулира, затова действайте бързо, без чувство за вина. Вашето дете не страда от границите, а страда от липсата на такива, въпреки, че не изглежда да е така.

От 24 до 36 месеца
В тази възраст се развиват социалните умения на  детето.
Малките деца разбират прости команди, съпричастност, причина и следствие, така че можете да ги използвате, за да ви помогнат да ги дисциплинирате.

Например, ако детето ви вземе молив от друго дете, можете да кажете: "Не е хубаво да взимаш моливи, които не са твои, сега върни молива на детето”. След което дайте друг молив или пастел на вашето дете. Забележете отново, след думите, веднага следват действия, защото думите не поставят границите, а действията го правят. Ако кажете на детето „ Не е хубаво да взимаш моливи, които не са твои, сега върни молива на детето”, но това остане само на думи, а няма действия от наша страна, детето ще се научи, че думите на мама нямат никакво значение, т.е тя казва едно, но прави нещо различно. Затова когато казвате нещо, непременно го направете, ако нямате намерение да го правите, просто не го казвайте изобщо, защото ще загубите авторитета си пред детето и то вече няма да ви чува.

Разбира се, нито един метод за дисциплина не работи постоянно и при всички ситуации. Не съществува универсална рецепта, защото децата са различни. Но колкото по-постоянни сте в практикуването на методите, които поне веднъж са проработили при вас, толкова  по- добре детето ви ще започне да разбира границите и това ще го направи по-спокойно и щастливо.

Статията е написана за www.burgas-reporter.com

За Психолог Антоанета Георгиева

Антоанета е магистър по детска психология и треньор по емоционална интелигентност. В самостоятелната си практика работи с деца, тийнейджъри и възрастни, и провежда тренинги и семинари за личностно развитие. Антоанета е основател и управител на Психологичен център "Хибара" в Бургас.

Подобни постове

Запази час за консултация с Антоанета ГеоргиеваЗапази час за консултация с Антоанета Георгиева
Запази час

Коментари

За да функционира нормално сайта, използваме малки файлове с данни наречени бисквитки. Повече информацияРазбрах