Никога досега, откакто се помни човечеството , не е имало толкова силен напредък в технологичния отрасъл, в същото време обратно пропорционално зачестяват случаите на психични заболявания.

Защо след като човекът е свободен и живее в свят пълен с възможности, той се чувства все по-самотен и нещастен?

Може би част от този парадокс идва именно от факта, че липсват граници в отношенията с другите. Всичко и всеки са станали толкова лесно достижими, поради което губим и малкото уважение, съществувало в началото. В модерното ни общество, когато можем да имаме всичко, което пожелаем, не ни достигат именно тези неща, които нямат цена – любов, уважение, искреност…

За сметка на това пък, имаме много маски и роли, които използваме ежедневно при общуването си. Социалните мрежи се вкореняват все повече в душата на свободния човек, функцията им се измества от полезна в пагубна за съзнанието. А потреблението расте с неимоверна скорост, отдаването намалява… както във взаимоотношенията, така и в сектора битие.

Вече никой не иска да дава, а всеки иска да получава.

Децата на 90-те, такива като мен знаят , че не са получавали всичко, което са искали…било то поради ред икономически и/или технологични причини. Детството преминаваше в безгрижни игри, забавления, щастие и свобода, а какво наблюдавам сега- зависимост.

Зависимост към интернет, мобилни устройства, компютри и прочие, все неща които отдръпват личността от „тук и сега“ и я потапят в илюзията на съвършенството. Тази нереалност се разширява като плаващи пясъци, в които се затъва все повече, и все по-надълбоко.

Днешното „Масовото дете“ от малко получава всичко, което желае.

Това е така, защото липсват поставени граници, а това явление често се изразява в невъзпитано, грубо и дори агресивно поведение и отношение към самите му родители.

Когато такова дете порасне и навлезе в следващия етап от психологическото си развитие, а именно пубертетът, то няма да признава никакви авторитети. Тогава може и да се появи възможността това дете да срещне отпора от определен човек и тогава да разбере и осъзнае, че не владее всички и всичко и никой не му е длъжен за нищо.

Но ако това не се случи, то ще израсне с убеждения като: „светът е мой“, „аз съм винаги прав“ и „всички са ми длъжни“. Този модел на поведение му позволява да се държи грубо, невъзпитано като „потъпква“ всяко човешко достойнство и действа единствено заради лична изгода, независимо от последствията.

Водеща сила в неговия живот заема забавлението и личното удоволствие, независимо с цената на какво и кого.

Порасналото дете търси различни начини, за да го постигне, но в един момент и това му омръзва.

Това вече не му е достатъчно и тогава започва да търси други подходи, чрез които да си достави още по-голямо удоволствие и възможности за избягване от сивото ежедневие, защото то вече е пораснало и от него се очаква да поеме отговорност за действията си и живота като цяло.

Така често постепенно се прибягва до различни способи за излизане от реалността и бягане от отговорност, чрез различни видове упойващи вещества – като марихуана, наркотици и други.

Към този момент много голяма част от младите хора у нас са подвластни на подобни вещества, бягат от проблемите си и придобиват все по-силна зависимост на клетъчно и психично ниво.

Дори и човек да успее да устои на тези изпитания, които предлага животът в 21 век, трудностите го дебнат зад всеки ъгъл. Когато срещнат любим човек, създават семейство и до края на дните си се борят за своето материално благополучие. Съпътствани от емоции, животът им се накланя като везна, колкото по-силни положителни емоции преживяват в един момент, в следващия със същия интензитет преживяват и негативни.

Проблемът, е че обществото днес е възпитано с лесните неща.

Търси се вълшебното хапче, което може да излекува всякакви проблеми от чисто физиологични заболявания до абсолютно всичко, което прави човека нещастен- емоции, чувства, хора и прочие. Фокусът се поставя основно върху физическия образ, а умственият потенциал е погребан.

Свикнал да се грижи за външния вид, да следва масовата идея за мода и красота, човекът губи изначалния смисъл за човешкото съществуване.

Завършвам с няколко въпроса, които всеки читател може да си зададе и да помисли, а именно:

-Добре ли се чувствам в моя вътрешния свят – мисли, чувства, емоции, убеждения, действия?

-Има ли нещо, което искам да променя и какво е то, ако има такова?

-Как мога да го сторя?

За да разберем как е устроен светът и всичко около нас, първо трябва да изучим себе си, защото системата човек е отражение на това, което ни заобикаля. Не случайно съществува древната мъдрост, че човек е микрокосмос, който е пълно и точно отражение на макрокосмоса. Колко от нас биват толкова смели и осъзнати, за да опознаят себе си?

Работата върху личността е един от най-трудните процеси, но нещата не опират само до психология… Има неща много по-дълбоки и значими в човека.

За Психолог Симоника Денева

Симоника Денева е завършила магистратура по Социално консултиране и психология в „Бургаски Свободен университет“. Има опит в консултирането на деца и жени, жертви на домашно насилие. Преминала е обучения по посттравматично разстройство, психосоматика, психодрама, едипова функция на бащата и майката, асертивно поведение и др. В момента се обучава за психотерапевт в направлението Позитивно-динамична психотерапия. Притежава диплома за професионален коуч. В своята самостоятелна практика работи с възрастни и тийнейджъри.

Подобни постове

Коментари

За да функционира нормално сайта, използваме малки файлове с данни наречени бисквитки. Повече информацияРазбрах