Все по-често виждаме „кротки“ малки деца, играещи на смартфон

Днешният читателски въпрос към психолога е свързан с актуалната тема за децата и зависимостта от компютрите и интернет.

*Имам син на 10 години, който често играе на компютърни игри. Ние с баща му искаме да общува повече с други деца и да излизат навън, но той не желае. Една приятелка ми каза, че вече имало компютърна зависимост и при децата. Не мисля, че той е зависим, защото не играе постоянно, но виждаме, че и другите деца не играят навън, а стоят пред компютрите си в къщи. Това нормално ли е според вас?

Р. Стоянова, гр. Айтос

Живеем в технологичен свят, в който е трудно да си представим ежедневието си без интернет.

Мобилните оператори предоставят все по-изгодни оферти, свързани с ползването на нета през мобилния телефон. Свободният достъп на обществени места също се разраства. Животът ни е по-лесен, защото с едно кликване можем да открием информация за всичко, което се сетим, която преди 15 години се налагаше да търсим в библиотеките и това ни отнемаше много повече време. Но дали тези факти наистина ни спестяват време и ни носят единствено ползи? Всъщност наравно с ползите, нарастват и вредите и най-голямата от тях е опасността от пристрастяване.

В България през 2016 г. е направено изследване, резултатите на което показват, че най-активните потребители на интернет са били младежите на възраст между 16 и 24 години, като 87.2% от тях използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично.

Младежите са по-предразположени към пристрастяване.

По мои наблюдения, обаче за съжаление, тази граница във възрастта е с тенденция да намалява. Все по-често на обществени места виждаме „кротки“ малки деца, играещи на смартфон, които обаче веднага реагират агресивно, ако устройството им бъде отнето. Необремененото от виртуалния свят дете, не стои дълго на едно място, то се движи и търси игри, свързани с движението. И ако види друго дете наблизо, то обикновено веднага се свързва с него и започват да играят заедно.Такива деца са шумни и емоционални. Но за съжаление днес все по-рядко наблюдаваме подобно поведение при децата. А и все по-лесно става за родителите да предложат телефона или компютъра на детето си, за да стои на едно място, да мълчи или за да не „пречи“ .

Вече все по-рядко виждаме забавляващи се навън деца.

Деца, гонещи топка, или играещи на криеница, гоненица или на други игри, които преди 10-15 години бяха ежедневие и основните забавления на децата. Но все още се намират родители, които се опитват да ограничат достъпа на децата си до интернет, като не им купуват телефони, не им разрешават да играят на компютърни игри. Можем ли да „предпазим“ детето си от тази нарастваща тенденция да желае повече да е затворено у дома с таблета или смартфона в ръка, вместо да играе навън и да се забавлява като общува реално с други деца.

Пред какво са изправени родителите днес?

В тази връзка се сещам за един случай от моята практика, който тогава ме беше провокирал да се замисля за опасността, пред която сме изправени като общество.

Преди година и половина при мен дойде една майка на 6- годишно момченце, която беше изправена пред дилема и не знаеше как да я разреши. Тя и съпругът и смятаха, че компютърните игри и интернет като цяло не са полезни за детето им и го насърчаваха да играе повече навън. Проблемът се състоеше в това, че детето имаше желание да общува с други деца, но не намираше такива на своята възраст, които да желаят да излизат навън и всички, които познаваше предпочитаха да стоят пред таблета или компютъра у дома си. Но майката не се беше отказала и беше успяла да убеди две други майки да излязат с децата си навън. Двете деца, обаче носили със себе си таблети и не пожелали изобщо да се откъснат от тях, за да играят с другото дете. Тогава майките решили следващия път да не взимат никакви устройства, за да могат децата да играят на реални игри, а не на виртуални. Тогава, обаче се явил друг проблем, двете деца, които често играели компютърни игри, през цялото време обсъждали различни герои и действия, свързани с тях и другото дете не успявало да вземе участие в тези разговори, защото те не му били познати и тогава то отново се почувствало изолирано.
Родителите определено бяха поставени пред голямо предизвикателство. От една страна те желаеха тяхното дете да има щастливото детство, което по техните думи, те са имали като малки , но от друга страна искаха това да се случи в големия град, където общуването и забавленията при съвременните деца, вече става предимно през компютърните игри и социалните мрежи като цяло.
На тези родители не им оставаше нищо друго, освен да потърсят друга социална среда за детето си , което нямаше да е лесно в града, в която живееха, или просто да му позволят да общува като останалите деца, с помощта на интернет.
Те взеха решение да не налагат пълно ограничение на детето си от компютърните игри, но да контролират времето, през което то прекарва пред компютъра.

Днешните родителите често са изправени пред трудна за разрешаване ситуация.

Понякога въпреки желанието на родителите да направят най-доброто за детето си, ограничавайки го от вредите, свързани с честите игри на компютъра, таблета или смартфона, те се изправят пред факта, че така могат повече да му навредят, като несъзнателно го изолират от социалната среда, която днес по-често се намира в интернет пространството, отколкото в общуването на живо.

Какви са вредите и какво ни очаква?

Един от проблемите, пред които сме изправени днес като общество е, че през последните години наблюдаваме една тенденция към затруднения при общуването между младите хора и децата. Днешните младежи все по-рядко общуват по начина, познат десетки, стотици години назад във времето. Сега е „модерно“ да „си говорят“ в интернет пространството, чрез различни игри, социални мрежи и т.н. Но това е виртуалност, създаваща грешна представа , нагласа и очаквания към истинския свят и към околните като цяло.

Източник: http://faragency.bg/bg/vse-po-chesto-vizhdame-krotki-malki-detsa-igraeshti-na-smartfon/