Всичко даваме и правим за децата си. Това са правили нашите баби и дядовци, нашите родители и ние като родители. Сега в нашите времена вече фокусът се обръща и към себе си - какво правим и даваме на себе си, как се развиваме личностно, интелектуално, духовно...
Какво всъщност правим и даваме на детето в нас? Чували сме за това, знаем, че го има, но реално какво представлява това 'вътрешно дете'? Срещал ли съм го, приятели ли сме, какво носи, на какво се радва, какво го е наранило, как е свързано с живота ми сега и всичко, което ми се случва? Наистина е много свързано и то с много повече неща, отколкото можем  да си представим.  

Предизвикателства на 'възрастния Аз', свързани с 'детския Аз' и родителите
Списъкът е дълъг. Нека не забравяме, че тези проблеми се дължат и на други причини. Важното е, че понякога сме направили какво ли не, за да разрешим или променим тези други неща, но ефектът е слаб или непостоянен. Тогава вероятно става въпрос за проблем, коренящ се в детските години (от раждане до около 10г.). Изреждам темите, които аз най-често срещам:

  • предизвикателни партньорски отношения;
  • трудни отношения с рожденото семейство;
  • проблеми със собствените деца;
  • липса на смисъл; липса на цел/ посока;
  • потиснатост, депресивност;
  • затваряне, липса на енергия; чест емоционален срив, паник атаки, страхове и др.
  • честа смяна на работа, партньори или място за живеене без чувство за трайност и радост;

Може би това звучи преувеличено за някои от вас или пък съвсем непознато. Изредените състояния често сполетяват нас 'здравите' хора. Или не предприемаме нищо и си стоим трайно в проблемите или другата крайност: ходим на всякакви курсове, терапии, коучинг, ритрийти, медитации, констелации,  йога, дишания и т.н. Аз подкрепям всички тези практики, защото самата аз ги прилагам и организирам събития с тях. Истината е обаче, че много от тях докосват само личността ни, егото и обусловения образ, който сме изградили. И въпреки безкрайните посещения, някои от нас никога не са се срещали със Същността си, с детето, с душата. И при мен сякаш беше нещо подобно. Но това се промени след участието, а после и обучението ми за праймъл терапевт. 


Праймъл терапия и моите подаръци от процеса
Праймъл терапия е процесът, който помага да съживим и излекуваме детето в нас.  Този процес представлява структурирана последователност от терапевтични сесии. Наричат го още "да се родиш повторно", "първична терапия", "връщане към същността".  Най-хубавото за мен е чувството за спокойствие и доверие в живота, въпреки неизвестното. Сякаш всичко се подреди, стана леко, плътно, дълбоко и трайно, смислено... за разлика от временното, променливото, приливите и отливите преди това.  Със сигурност дойде голям прилив на творческа енергия и успях да организирам и осъществя, неща които отлагах с години в работен и личен план. Изключително облекчение ми донесе осъзнаването на ролята на "отличничката" и "доброто дете" - образи, които изглеждат добре отвън, но носят голямо вътрешно напрежение, контрол и прикрит гняв. Гняв, който понякога избухва навън и скапва всичко, но системно ни разяжда и разболява отвътре. Може би именно освобождаването на този гняв по здравословен начин в сигурна среда доведе до описаната по-горе лекота.  Със сигурност намаляха и почти изчезнаха страхове за бъдещето, свръх контрол над хората и ситуациите и постоянният апетит за сладко и какво ли не. Да, първичната терапия се отразява благоприятно и на фигурата, доказано  и споделено и от други хора.


Какво представлява Вътрешното дете?
В своята книга 'Да се родиш повторно', авторите Премарта и Сваруп казват: Детето в нас продължава да е живо и обясняват, че това означава, че сме родени с качествата  движение, любопитство, присъствие, индивидуалност, които са съществени за търсенето. Тези качества са все още в нас, в очакване да бъдат открити отново. В повечето духовни традиции е вплетен израза "Да станем отново дете" като добрата посока към която да се стремим. Като бебета всички ние започваме с усещането за свързаност. Няма отделеност от света, няма разделяне на добро и лошо, няма очакване. Ние просто СМЕ. Ние сме невинност, откритост, достъпност с огромен потенциал. В източния път именно тази невинност е много ценна. Като деца ние често я губим, за да се научим как се правят нещата в света на 'големите'. В хода на този процес обаче забравяме себе си. Следователно да си върнем себе си, означава да си върнем невинността. Невинността не е концептуална. Тя не е в ума. Това е състояние на съществуване, усещане за присъствие, разширение, позволение и бъдене, на истина и СЪЩНОСТ.


Как можем да си върнем това в живота? Сами е трудно и почти невъзможно бих казала. В защитена среда (като индивидуален процес или в група) с опитен водещ-терапевт се изправяме пред тези дупки. Виждаме ги, признаваме ги, преживяваме отново фалша с който сме ги запълнили, за да може да го видим отстрани и да се освободим от него. Това ни помага да станем отново възприемчиви и първичната пълнота да се върне. При интерес може да се свържете с мен лично и да обсъдим какво би било подходящо за вас в разговор по телефон или на живо.  
 
Ползи...или как може да  ти помогне този терапевтичен процес?
Да се обобщят ползите по някакъв начин е унифициране на този изключително богат и индивидуален процес. Но  все пак той би могъл да ти е полезен за това:

  • да се отвориш за любовта и живота;
  • да се освободиш от блокажи и страхове, които стоят на пътя на изразяването ти;
  • да направиш връзкатa с твоето вътрешно дете жива - това разгръща творческата енергия и потенциал;
  • да излекуваш преживявания и емоционални рани от детството по един щадящ и ресурсен начин;
  • да натрупаш нови прозрения за себе си, сила и вдъхновение;
  • да бъдеш още по-осъзнат и добър родител.

За Психолог Десислава Писарова

Подобни постове

Запази час за консултация с Десислава ПисароваЗапази час за консултация с Десислава Писарова
Запази час

Коментари

За да функционира нормално сайта, използваме малки файлове с данни наречени бисквитки. Повече информацияРазбрах