Защо децата налитат на вредните храни?

kids-nezdravoslovni-hrani

Защо децата налитат на вредните храни?

Нека си направим един малък тест още сега! Можем ли да намерим общото между тези няколко изречения?

  • „Хайде, мами, сега да се почерпим сладолед, защото беше толкова добра днес в градината!”
  • „Баба ти е направила баничка и ти е купила шоколадче, защото си й любимото внуче!”
  • „Ако не тичаш и си послушен докато свърша работата, ще отидем в Макдоналдс!”
  • „Уау тортааа! Какво ще хапва Мими? Тортичка ли, тати? Вкусна ли е? Най-хубавата торта за най-доброто дете!”
  • „Няма да ти купя чипс, защото днес си ужасен и не заслужаваш!”

Имате ли предположения?

Нека си представим, че едно новородено дете попада в дома ни. Чистичко, неопетнено от възпитателни методи, перфектно за целта на експеримента ни. Ние сме неговия пример, който то ще изкопира, за да може да функционира правилно в обществото. До тук добре – изглеждаме го до две-три годинки, то е с още по-засилено любопитство към света, вече говори и ни разбира донякъде.

Тук идва златния момент, в който решаваме, че то е достигнало възраст, в която неговото поведение трябва да бъде регулирано, да му казваме какво може и не може да прави, да го спираме от опасните действия и да поощряваме правилните. Искаме то да бъде подготвено за големия, страшен свят. Методите да спрем клатушкащия се мъник да изскочи на оживена улица или да налапа нещо мръсно от земята са „Не!”, „Не така!”, „Недей!”, понякога пошляпваме, ако тотално ни игнорира, повишаваме заплашително тона си или изпадаме в паника, което е лесно разграничимо за детето нестандартно поведение. Нищо сложно, нали?

Добре, да приемем, че днес мъника ни подава рисунка ( драсканица), която сладко казва, че е „за мама”. Такъв мил жест трябва да бъде поощрен, нали? Така приятно ни става на душата, че сме сигурни, че то трябва да се научи, че когато направи добро на друг – ще получи добро. Страхотно, гордеем се с възпитанието, което ще му предоставим! Нацелуваме го, казваме му поне три пъти благодаря, показваме подаръка на този, който е наблизо да види, той също целува, прегръща и тупа по главичката малкия Пикасо. Ама не, това сякаш не е достатъчно… Поглеждаме кекса пред нас, чупваме малко парченце и го пъхаме грижливо в устата на детето с думите „Ето, мами, това е, че си такъв прекрасен художник и много зарадва мама!”.

Стоп!

Нека сега влезем в главата на детето. „Лалала, къщи и цветя, мама е най-добрата на света!” си мисли малкия сладкиш и се чуди какво да прави с това, което е сътворил пред себе си. Тък като честичко мама му помага като му държи разни неща, за да не му се пречкат, а и много му хареса усмивката й, когато й показа каква голяма маргаритка е намерил – защо да не й го покаже пак? Би искал пак да се усмихне и да го целуне, харесва му! Окей, решено е, запътва се към нея и й привлича вниманието размятайки полуразкъсания лист и думите „За мама”! Видя го! Ха на бас, че пак ще ми се усмихне! И тати ми се радва даже! Това действа! Я, а какво е това вкусното, което ми дава? Много по-приятно е от това, което ям обикновено. Трябва да го опитам отново!!!”

Виждайки, че протяга ръчички към парчето ни, ние се сещаме, че не искаме детето ни да е дебело и да пази диети като нас. По-добре да не му даваме повече. „Не, мами! Това беше достатъчно, аз ти дадох само да си опиташ! Ох, ама той е момченце, айде да не му стане нещо, ще му откъсна още малко…” Детето е доволно и дъвчейки вниманието му вече е на съвсем друго място.
С продължение на времето, то вече е убедено, че когато направи нещо хубаво – сладкия и незабравим вкус ще последва и ще бъде много щастлив и пълен с енергия! Почти всеки път, дори, когато си изяде цялата вечеря – има десерт! Щом има десерт – мама е щастлива, обича ме и е доволна от мен!!!

Наградите, с които поощряваме децата си, за съжаление са много често именно тортички, сладоледи, бонбонки, Макдоналдс, чипс, безалкохолно. Нищо учудващо – самите ние ги приемаме за награда. По празници всички черпим с бонбони, нали така? А защо не черпим с праскови или портокали? Някак си не върви, нали? Ако се разровим в архивите, ще достигнем до извода, че на специален празник семействата са вадили от долапите си най-вкусното домашно сладко, най-пивката ракия, а който е бил късметлия да скатае шоколад от пътуване в чужбина – сега е момента да го извади! Недоимъка, ограничението на продукти и маркетинговите методи на производителите са формирали траен обичай, който продължава и до днес. Да не забравяме факта как захарта влияе на физиологично ниво. Пристрастяващо.

Абсолютно можем да затвърдим, че „вредната храна” е била и ще бъде средство за поощряване на добро поведение, честване на специален повод или утешителна награда ( където дълбок корен е пуснало убеждението „Родителите ми не са доволни от мен, за нищо не ставам.”). Самото въвеждане на сладкото и „вредното” в менюто на детето си е своеобразен ритуал. Първо даваме по малко, за да създадем ефекта на изключителност, после съпътстваме с тях положителните събития, за да поставим ореол и да ги свържем с това позитивно изживяване, а след време го използваме като средство за манипулация или „затваряне на устата”, когато вече е изградена силна когнитивна връзка сладко = щастие.

Сега можем да разберем, защо ядем сладко, когато сме нещастни. Децата ядат „боклуци” в училище, защото често там им е скучно и имат свободата да си купят заветния чипс без повод – просто ей така, защото ГО ОБИЧАТ! Впечатляваща е фразата „Обичам (поставете която и да е храна тук)”. Да обичаш в детското и наивно съзнание е да преживееш позитивни моменти и да се чувстваш щастлив ( хайде да си признаем, някои от нас оставаме с този детски наивитет за по-дълго и в по-различни случаи).

„Обичам сладолеееееед!” – крещи момиченцето. Превеждайте си го като „ Искам да се чувствам щастливаааа! Много ми харесваааа!”

Има начини и начини да поощрявате децата си. Здравословни. Те са като празен лист хартия, на който можете да пишете каквото си пожелаете. Затова, ако децата Ви обожават сладкото, ядат хамбургери и не могат без чипс и кола – първо проследете своята намеса в тяхното развитие. Кога сте им ги предоставяли, при какви поводи и колко често? А може би, Вие самите си похапвате честичко и се награждавате с тортичка след дългия работен ден. Няма начин да не предадете този си навик на децата си.

Те са като огледало, в което ние често не успяваме да видим самите себе си.

Опитайте се от малки да ги награждавате с плодове. И с голяма усмивка! И с много целувки! След години при вида на плодова салата за тях ще е ПИРШЕСТВО.
Защото във всичко има по малко психология. И формулите са едни и същи. Променете само знаменателите и ще получите различно число. ФАКТ!

Автор: Ангелина Меранзова- детски психолог

/ Без категория

Споделете публикацията

Коментари

Все още няма коментари.

Остави отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *