Връзките стават все по-кратки, партньорите се сменят по-често

Интервю с Антоанета Георгиева

Интервю – връзките стават все по-кратки

Стресът е най-големият „враг“ на романтиката

Интервю с Антоанета Георгиева- психолог и психотерапевт в „Център за личностно развитие и психология“- Бургас

– Госпожо Георгиева, има ли все още място за романтици в 21 век?

>Да, интересен въпрос. Има ли все още романтици и намалели ли са през 21 век. Романтиката сама по себе си е въображение, желание за усещане и преживяване в действие. Това е нещо, което всеки човек носи като потенциал, но дали ще го развие до голяма степен зависи от средата, в която е израснал. Ако родителите са били романтични, децата също ще са развили това умение. То зависи от отношението на родителите един към друг. Но понякога може да се отключи и на по-късен етап. Може да бъде провокирано от факта, че сме видели положително въздействие при някой от героите, когато гледаме филм или след като сме чули положителни отзиви от познати и приятели, които са ни споделили как са се чувствали след романтично преживяване, може да ни се прииска и ние да го преживеем или да го подарим на някого.
Това, което задвижва процеса на романтиката, обикновено е желанието да се харесаме на някого от другия пол.
Аз лично познавам романтични хора и по мои наблюдения, тя не изчезнала напълно, но дали е намаляла – да, определено.

Романтиката е свързана и с изразяването на емоциите и с емоционалната интелигентност на личността. Когато емоциите се потискат, това най-често е поради срам, защото са ни учили, че не трябва да сме емоционални, ние няма да сме и романтични.

Емоциите са много важни за нашето нормално психологическо и физическо състояние и неслучайно в нашия център провеждаме курс по „Емоционална интелигентност“, както за възрастни, така и модули за деца.

– Демоде ли е вече тя?

– За съжаление напоследък наблюдаваме такава тенденция. Хората са станали много практични. Ежедневието е много забързано, времето ни е разпределено, всичко е по график. Стресът, който е естествено следствие от подобен начин на живот, е най-големият „враг“ на романтиката. Често чувам хората да казват „Нямам време за това или нямам пари за това…“ Бедността, неувереността в себе си, страхът, че може да изглеждат смешни, слаби или че усилията им няма да бъдат оценени, са другите важни фактори, които могат да „убият“ романтиката.

– Кои са повече романтици – жените или мъжете?

– Дали жените са по-романтични не мога да кажа със сигурност. Кой обаче от двата пола е по-склонен да прави изненади и кой има очаквания за романтика, това е може би по-важният въпрос. Жените като цяло са по-емоционални, т.е по-лесно изразяват емоциите си и определено имат по-големи очаквания от другия пол. Жената е тази, която желае, очаква, често дори изисква мъжът да й направи изненада, да й подари цветя, подаръци, да я заведе на романтично и екзотично място, специално да отдели време за тази изненада. Докато мъжете, имащи подобни очаквания, са изключения. Т.е. тук виждаме, че нуждите и нагласите на двата пола като цяло са различни.

Често тази нагласа у жените се развива още в детството от приказките и филмчетата за принцове и принцеси, които малкото момиченце попива и мечтае да преживее, когато порасне. Приказките често създават една нереална представа за принца на белия кон, който е силен, смел, винаги галантен и романтичен. И когато порасне, всяка жена търси своя принц. Но днес принцовете са различни.

– Модата –интернет бързи свалки замени ли онези от филмите и киното и помага ли на двата пола по-лесно да стигнат един до друг?

– Аз лично не мисля, че бързите свалки, както ги наричате влияят положително на взаимоотношенията между половете. Да, имаме повече възможности, можем по-бързо да стигнем един до друг, но това носи и повече рискове. Ти не знаеш кой стои срещу теб и не си наясно дали информацията, която ти поднася, е достоверна. При мен са идвали хора, жертви на подобна измама, понякога със сериозни последствия. Разбира се, винаги има изключения, но най-добрият начин си остава личната комуникация, т.е очи в очи.

Човекът е социално същество и има нужда от себеподобни, с които да общува. Общуването между хората е това, което създава истински взаимоотношения, чувства и преживявания, т.е. реални, а не виртуални, каквито се създават напоследък. Компютрите често „изяждат“ времето ни и сякаш дори не намираме време да мечтаем. Хората днес не развиват достатъчно въображението си, а се оставят да бъдат „рамкирани“ от медиите, социалните мрежи, филмите и др. Създават ни модели и очаквания, които често са нереалистични, вместо да ни дадат свобода сами да развием потенциала си по отношение на въображението. А това се развива още в детството.

– По-прагматични ли станахме във връзките си?

– Да, определено. Както вече казах, ежедневието е забързано, стресът е в повече, от там и нежеланието да сме романтични и да не искаме да правим компромиси. Връзките стават все по-кратки, партньорите се сменят по-често и сякаш ценностите са изместени. Отношенията между двойките са различни, очакванията и изискванията растат, търпението бързо се изчерпва.

– Кои са по-самотни – жените или мъжете?

– По принцип в процентно съотношение мъжете са по-самотни от жените. Кои обаче се чувстват по-самотни, дори и да имат партньор? Тези, които страдат от липса на любов, внимание и уважение от страна на другия пол. А това по-често са жените, поради модела, който са си създали още от деца – за принца на белия кон. Т.е. мъжете имат нужда от реален партньор до себе си, за разлика от жените, които дори и да имат такъв, ако не отговаря на представите им, те могат да се чувстват самотни.

– Защо през последните години мъжете загубиха чувството да бъдат ловци и искат да бъдат ухажвани – жените ли са по-агресивни, или не. Кой модел е приложим?

– Аз съм от друго поколение и по „мое“ време нещата стояха по различен начин, т.е. мъжете правеха първата стъпка към запознанството.

Сега обаче по-често жената е активната в началото на общуването. Един от основните фактори за това са средствата за масова информация – рекламите, медиите, музикалните клипове, съвременните романи и т.н., които като цяло създават един нов образ на жената, която е равна с мъжа и едва ли не си е самодостатъчна. И това се случва поради желанието за „еманципация“ на жените, т.е. да бъдат приети като равни, дори като „по-силния пол“ Това изкривява представата за ролята на жената и създава нов образ, с усещането за власт у жените, а това неминуемо се отразява и върху поведението им. Когато жената „стане“ по-силна от мъжа, той спира да бъде водещата фигура и се превръща в „жертва“, а жената – в „ловец“.

Източник: Faragency.bg

/ Без категория

Споделете публикацията

Коментари

Все още няма коментари.

Остави отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *