Ревността при по-големите братя и сестри

dreamstime_l_11594363

Ревността при по-големите братя и сестри

Често една от причините, родителите да решат да имат второ дете е именно заради първото – за да не е самичко, за да не му е скучно, за да не стане „егоист“, за да се научи да мисли и да се грижи и за още някого.

Вашето дете също може да приеме решението ви с ентусиазъм, но когато бебето се роди и по-голямото дете осъзнае, че вече малкото ще е част от семейството и това няма да е временно, а ще живее на същото място, ще ползва „ вашите“ вещи, същите родители,… тогава   порасналото  дете  започва да изпитва ревност, дори страх, че може да бъде изместено,  заменено, че вече няма да е нужно, че няма да получава същата любов и грижа от родителите си, както до сега.

То може да не ви каже,  че се чувства по този начин и да потисне, да скрие тези емоции (ако детето е по-голямо), защото  разбира, че са неприемливи и да ги отхвърли. Но ако е по-малко, детето ще покаже недоволството си, дори може да бъде доста крайно в изказванията си. Като например: „Не го искам“; „ Махнете го от тук!“; „Може ли да го върнем?“; „Вие вече обичате него“;

Детето може дори да мисли, че неговите родители вече нямат нужда от него, че  може да не го искат, защото си имат  друго дете. Тогава може да възникне въпросът – „ Какво ще стане с мен?“.

Всички тези мисли и страхове са свързани с ревността, която е естествена емоция и която всяко дете в различна степен изпитва, когато се роди първото братче или сестриче. Дали ще потисне емоциите и няма да ви сподели за тях или ще реагира, показвайки ви как се чувства, в никакъв случай не бива да оставате безучастни.

Как е най-добре да постъпите в този случай?

Обяснете му, че никой не може да го замени и това никога няма да се случи, че вие винаги ще го обичате по същия начин, както до сега. Обърнете му внимание, че любовта не зависи от нищо, че тя не изисква нищо, тя просто Е. Вие го обичате, защото е ваше дете и защото е уникално. Защото всеки човек е уникален и носи нещо в себе си, което никой друг не притежава. Хората могат да обичат повече от един човек, дайте му пример, как то обича и двамата си родители, както и баба и дядо.

Обяснете също така на детето, че ще се наложи да полагате повече грижи за бебето, защото то не може да се грижи за себе си, но пък изтъкнете, че се гордеете с  вашето пораснало дете, защото виждате, че то се справя много добре с грижите за себе си и че много разчитате на неговата помощ и подкрепа.

Помолете го да ви казва всеки път, когато се почувства пренебрегнат и има нужда от повече внимание. Обяснете му, че ако има нужда от нещо,  задължително трябва да го сподели, защото само така можете да разберете как да му помогнете.

Изградете близка емоционална връзка с детето си, като общувате повече с него. Не го оставяйте твърде дълго на компютъра или пред телевизора, а излизайте навън, при всяка възможност играйте заедно на игри, разказвайте му за своето детство, за грешките и лудориите, които сте правили като дете, забавлявайте се.

Дори да се справите добре на този етап и детето приеме своето по-малко братче или сестриче, без ревност, по-късно, когато малкото порасне и ако има моменти в които децата не се разбират, тази ревност, отново може да се прояви и да чуете изказвания от рода на:

„Вие обичате повече него/нея!“; „Само нея/него защитавате!“; “ Все аз трябва да отстъпвам!“; „Все аз съм виновен/на“;

Инстинктивно родителите закрилят по-малкото дете, като разчитат по-голямото да отстъпва, да разбира по-добре, да бъде по-толерантно, по-внимателно, но не разбират, че по този начин те несъзнателно показват на рожбата си, че имат предпочитания, че проявяват неразбиране, а и от друга страна помагат на по-малкото да получава повече внимание и закрила от тях, давайки му възможност по този начин да манипулира (знаейки реакцията на родителя) с изрази като: „Мамо, пък Гого ме дразни“; „Тати, кажи й да престане да ме удря“;
В такива случаи реакцията на родителя често е следната: „Гого, не удряй Ани, колко пъти съм ти казвала…!“; „Престани да дразниш братчето си…!“;

Тогава родителят неусетно се поставя в ролята на пазител, защитник на по-малкото и така ревността у по-големия може да се засили, да провокира гняв, агресия, дори да прерасне в омраза, която понякога, ако няма добра комуникация между страните, може да продължи цял живот, дори да се задълбочава с времето.

Какво се случва всъщност:  От една страна големият  иска да нарани малкия, защото е ядосан, че повече я/го защитават, че повече я/го обичат,… от друга страна малкото търси внимание и подкрепа от майката, сякаш иска да каже: „Виж, аз съм по-важна, пак на тебе ще се скарат“.

Това е едно съревнование, една борба за внимание, за любов, за това кой е по-важен, по-значим и често тя продължава с години. Големият е гневен на малкото, той знае, че малкото чрез манипулация печели вниманието и подкрепата на родителите си. А всъщност малкото дете по този начин „си го връща“, защото не е получило разбирането, вниманието, одобрението от по-голямото. То всъщност много се нуждае от тях, защото по-големият е примерът, често дори идолът за по-малкото.

Затова, не взимайте страна!!!

Оставете децата сами да се справят. Когато спорят или се бият, те сами трябва да се разберат, не защитавайте никой от тях.  Просто не се намесвайте!

Точно в тази възраст (между 2 и 6 години) се оформя чувството за справедливост.  Ако вие взимате страна, това може да засили, дори да изкриви това чувство за справедливост, чиято крайност често води до негативни последици.

Говорете с всяко дете поотделно и му обяснете, че те са еднакво важни за вас и че обичате и двете. Кажете им, че няма да се намесвате във взаимоотношенията им, защото те са си техни и сами трябва да се справят. И не го правете, дори да го изискват от вас.

Спрете да се страхувате, че ще се наранят взаимно. Как иначе ще се научат да се отбраняват и да се справят с трудностите? Това е  добра възможност. Така ще ги демотивирате да враждуват, защото ще са наясно, че по този начин няма да получат вашето внимание, а то е в основата на техните вражди.

Но всеки път, когато имат нужда от съвет, вие бъдете там, за да им го дадете. Говорете за изборите и възможностите, които имат и за последствията от тях. Но ги оставете накрая сами да вземат решение. Така отговорността ще е тяхна.

Кажете на големия, че точно защото е по-голям и вече има опит, вие му имате доверие, защото знаете, че вече може и знае как да помогне на по-малкото си братче или сестриче. Обяснете му, че със собственото си поведение му дава пример, защото малкото ще се учи от него. Можете да използвате следния израз: „За него ти си много важен, то иска да прилича на теб!“.

Не пропускайте още при първия опит за грижа и отговорност от страна на по-големия да му кажете, че се гордеете с него, от факта, че се справя и  можете да разчитате на него. Окуражете го! Това действа мотивиращо при всяко дете, така то ще се старае да дава още и още от себе си, за да показва, че може. Това затвърждава доверието, а то от своя страна ще помогне за развитие на повече увереност, ще създаде смелост, отговорност, както и умение да уважава и да се грижи за другите, и за себе си.

Всичко това ще помогне за изграждане на близка емоционална връзка между двете деца, основаваща се на обич и разбиране между тях.

Така в бъдеще вашите деца ще развият много положителни качества, които ще станат част от личността им. Това от своя страна ще им помогне да развият умението да се справят по-лесно в живота, подкрепяйки се взаимно!

Автор: Антоанета Георгиева- психолог и психотерапевт

/ Без категория

Споделете публикацията

Коментари

Все още няма коментари.

Остави отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *