Разликата между психолог и парапсихолог

psiholog-parapsiholog

Разликата между психолог и парапсихолог

Дама на средна възраст отправи въпрос към екипа на АТ Консулт:

     „От няколко години не се чувствам добре психически. Не знам какво ми има. Приятели ме посъветваха да се лекувам с рейки. Намерих в интернет психолог, който лекува с рейки, но след година лечение ми се наложи да посетя психиатър. От лекарствата се чувствам по зле, а незнам при какъв специалист да отида . Започнах да боледувам и все повече емоционално се изхабявам. Чувствам се като развалина. Може ли съвет от вашите психолози?“

На въпроса отговаря Виктория Богданова - психолог, психотерапевт:

     „Напоследък все повече хора, занимаващи се със странни „енергийни“ терапии се наричат психолози. Работят с клиенти обещавайки им бързи терапевтични резултати,изчиствайки енергията им по магически начин.
Такива хора, наричащи себе си психолози, акцентирайки на майсторски нива Рейки, Тета терапии, Висцерална хиропрактика, енергийна психология и други мистериозни терапии не правят нищо повече, от това да поставят капан за хора, нуждаещи се от помощ. Така чрез манипулиция задоволяват егото си и правят пари. Това са така наречените парапсихолози, които си мислят, че владеят енергийни практики или ще ви убедят, че могат да лекуват енергийно.
Психиката не е парцал, който може да изпереш и да изцедиш след една енергийна практика. Психиката е нещо, което започва да се формира още в пренаталния период и се развива непрекъснато.

Психологията е наука, базирана на психологичното развитие на личността.

    Активното изграждане на психиката се случва през първите седем години, а в следващите само се надгражда. Семейството, социума, обучението, средата и общуването на индивида спомагат за формиране на личността. Това са изключително сложни процеси и не може странна енергийна практика, дошла отвън да „излекува“психични заболявания и други неразположения.

Това се случва отвътре единствено с осъзнато съдействие на личността.

     „Психотерапията е процес в който се изследват, извеждат и трансформират на съзнателно ниво дълбоки несъзнателни психологически механизми в човека. Те са сформирани в най- ранното детство, в зависимост от средата и хората, които ни заобикалят. Най- често това е семейството.

Детето се ражда с набор от инстинкти. Тези инстинкти, трансформирайки се в рефлекси му помагат да оцелее и-да се адаптира в света, като старателно се стреми да го опознае. Понякога тези рефлекси/ потребности търпят забрани и наказания в семейството и те не могат да служат за адекватното развитие на детето. По късно те са неправилно адаптирани от личността в социалната среда. В резултат на което, личността започва да реагира с отхвърляне, недоволство, недоверие, което поражда куп негативни емоции и тревоги. Стремежът на всеки индивид е да постигне удовлетворение. Когато на детето не му е позволено това, отново му се налага да се адаптира. Тези процеси изискват време. Няма магическа практика, която да изтрие страданието на личността, но има т.нар. духовни практики, които заличават личността.

Психо- терапия означава – терапия на психиката и в това няма нищо странно, защото психиката е част от ума, който движи физическите процеси в тялото – всички клетки, органи, системи, както и мисли, емооции, преживявания Не е странно, че има връзка между болестта и психиката. В психологията това се нарича психосоматика.

Цялата съвкупност от съзнателно и несъзнателно се нарича психика. Но тъй като тя не е видима, както материалното тяло, хората обикновено не й отдават значение и дори мислят, че не съществува.

Има професии- психолог, психиатър, психотерапевт и има разлика в работата им върху психиката.

     „Всички те са учили в университет и са специализирали в допълнителни квалифиационни обучения. Може да изглежда, че работата им е много сходна, но тя всъщност е различна.

Един специалист може да е едната, двете или трите професии, т.е само психолог; психолог- психотерапевт; само психиатър или психиатър- психотерапевт. Каква е разликата между тях?

Психологията е университетска специалност, която има различни направления. Изучава психологически теории, методи, подходи за работа с психичната структура. Психологът се научава да разпознава процесите, чрез които личността несъзнателно влиза във вътрешен конфликт и му пречи да живее удовлетворяващ начин на живот.

По късно, ако психологът има желание и ресурс се обучава в психотерапевтично направление, в което придобива умения да анализира и да води внимателен процес, чрез който да доведе клиента си до осъзнаване и в крайна сметка до лечение на проблема с който е дошъл. Психотерапевтът задължително трябва да бъде психически здрава личност, умееща да дистанцира себе си, своите възприятия и своята особа от проблема на клиентите си. Самият той трябва да е преминал през психотерапия и да е натрупал достатъчно житейска мъдрост.

Психологът изследва психиката:

  1. Чрез разговор с клиента преценя какво е неговото разбиране, мислене и отношение към себе си, към света и към другите. Прави оценка на състоянието му и ако не е компетентен по проблема, препраща клиента към съответния специалист.
  2. Психодиагностиката е направление за измерване на психологическото състояние- чрез тестове, различни въпросници и други методики. Измерва се моментното психологическосъсътояние на човека, върху което трябва да се работи- т.е. в каква степен има тревожност, напрегнатост, обърканост и всякакъв натрупан психологически стрес. Чрез психодиагностиката се прави психологически профил на личността и се работи конкретно по заявката на клиента. Откриват се защитните механизми на психиката. Опитният психолог борави с лекота при работа с емоциите и подсъзнателните процеси при клиента си, отстранявайки леките напрежения и когнитивни (мисловни) изкривявания, докато човекът не се почувства в кондиция със себе си.
  3. След това дава обратна връзка на клиента за състоянието му и/или работи с него по съответния проблем, който може да е от най- различно естество- от обикновени социални и битови проблеми, до по-сериозни психологически процеси. Дава насоки за лечение и препраща при определени специалисти.

Психотерапевтът е вече психолог или психиатър, който владее определен метод за терапия и може да работи в дълбочината на психологическия проблем. Психологически проблем не означава задължително тежко психично разстройство. Често това може да е свързано собикновена житейска ситуация, с която човекът не може или не знае как да се справи. Проблемът може да е свързан с трудности при възпитанието на детето или при общуване с тийнейджъра в къщи, но може просто да е изправен пред дилема, свързана с предстоящо важно събитие в живота му.

Всякажитейска ситуация, която създава сложно емоционално състояние или обърканост в мисленето, с които личността не може да се справи е психологически проблем. Ако не бъдат взети мерки навреме и житейската ситуация не се реши или при решаването и е възникнало още напрежение, всичко се натрупва и потъва в несъзнаваното. Така се създават сложни връзки с други подобни непреработени ситуации. Това създава вътрешен конфликт, психическо напрежение, стрес, психически дисбаланс, които след време се превръщат в психични разстройства. При по-тежки психични разстройства, психотерапевтът трябва да се консултира и да работи със психиатър.

Психиатърът е лекар. Той завършва медицина и специализира психиатрия. При психиатъра клиентите на психотерапевта стават пациенти. Това са хората, които вече са преминали своите граници на психическия си ресурс и защитните им механизми и здравия разум са тотално отказали.

Психиатърът изписва лекарства, за да може психиката да се възстанови, индивидът да оцелее и да има потенциал за психотерапия. Лекарствата влияят на физическо ниво, след което се предполага, че ще повлияят и на психиката.

Психотерапевтът, чрез специфичната си терапия, обикновено специализирал доста години, помага на клиента си да осъзнае тези процеси и в крайна сметка да излезе психично здрав и помъдрял от сблъсъка от сблъсъка между вътрешната и външната си реалност.
Психотерапията би трябвало да е нещо напълно нормално в днешно време,така, както има различни терапии за тялото. Когато тялото се разболее от вирус и има температура, човек отива на лекар, взима съответното лекарство и ляга да си почива, докато тялото му се справи. Какво прави, когато в психиката му има вирус? Стахува се от психотерапевта, защото си мисли, че ще го изкарат „луд“ и се прави, че психиката и проблемът не съществуват. Раните по тялото са видими, но раните в психиката са невидими.

Ако тялото не се лекува, болестите стават хронични! А какво става, ако психиката не се лекува? Бавно и постепенно личността деградира.

Психотерапията се упражнява от опитен психолог- психотерапевт. Той подбира внимателно и индивидуално специфични методи, техники, като предварително е направил пълен психологически профил на личността. Тогава, чрез определени механизми и действия в общуването, между психолога и клиента, се случва промяната- опознаване, осъзнаване, освобождаване и в крен резултат трансформацията на мисленето, емоциите и действията на личността. Това е личностно развитие.

/ Без категория

Споделете публикацията

Коментари

Все още няма коментари.

Остави отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *