Наднорменото тегло при децата и желанието да бъдат забелязани

nadnomerno-teglo

Наднорменото тегло при децата и желанието да бъдат забелязани

Днешният читателски въпрос е свързан с една наболяла тема – наднорменото тегло при децата и какво може да се крие зад подобен проблем.

„Имам 7-годишна дъщеря с наднормено тегло. Трупането на килограми започна миналата година и не спира да пълнее. Опитваме се да я ограничаваме, но виждаме, че тя започна да се крие от нас, за да се храни. Мисля, че е малка за диети, но вече се страхуваме за здравето й.“Р. Славова, гр. Бургас

Факторите, провокиращи пълнеенето при децата, могат да бъдат различни, но един от основните психологически фактори е „Желанието да бъда забелязан“.
Когато детето изпитва силен копнеж да бъде забелязано, да е важно и значимо за другите, то несъзнателно задава команда на психиката „Направи нещо, за да ме забележат!“. Тогава тялото започва да трупа килограми, за да стане голямо и така вече няма как да не бъде забелязано от всеки. Този процес е напълно неосъзнат от личността. Детето всъщност не желае да е пълно, а само да привлече вниманието на околните (най-вече на мама и на татко). Всъщност така действа нашата психика, опитвайки се да ни помогне“ да постигнем целите и желанията си.

А кога детето се чувства незабелязано?

Това най-често се случва, когато липсва емоционална грижа от страна на родителите. Често такива родители са много заети със своите си дела и не намират време, за да поговорят с детето, да разберат от какво се нуждае, да го попитат как се чувства и да се опитат да го разберат. Понякога детето няма нужда те да решат „проблемите му“, а просто да го изслушат и да покажат съпричастност, без критика и вменяване на чувство за вина. Други фактори, провокиращи пълнеенето може да бъдат:

Генетична предразположеност

Детето може да е наследило гените на някой от родителите или роднините, който е склонен към напълняване. Това не е задължително да бъде нито майката, нито бащата, може да става въпрос за по-далечен роднина.

Потискане на емоциите, т.е. детето не изразява нуждите и желанията си

Когато детето потиска, не изразява, не споделя своите желания, а се съобразява само с желанията на околните, това може да „спомогне“ за повишаване на килограмите, което е физическото проявление на „трупане на емоции“. Често родителите несъзнателно „научават“ детето да потиска емоциите си, например когато то плаче с помощта на изрази като: „Стига си плакал!“, „Спокойно, недей да плачеш!“, „Мъжете не плачат!“ или ако се ядосва с думи като: „Сега ще те напляскам…“; „Ти си ужасно дете!“; „Млъкни веднага!“. Тогава детето решава, че емоциите са нещо „лошо“, което не трябва да изпитва, защото това ще го направи „лошо дете“, защото мама и татко казват това, а всяко дете повече от всичко желае да бъде такова, каквото родителите очакват от него, за да се чувства значимо и обичано.

Обездвижване

Обездвижването е сериозен фактор за съвременното дете. Дългото седене пред телевизора, компютъра, телефона или таблета създават една сериозна предпоставка към напълняване при децата. Всички сме наясно, че движението е от изключително значение не само за теглото, но и за физическото и емоционалното здраве на всяка личност, било то и дете.

Хранителни навици на семейството – поглъщане на прекалено много храна, често преяждане

Следващият фактор, който може да спомогне за напълняване при децата е хранителните навици на семейството. Ако родителите поемат твърде много храна и това се приема за нещо нормално, детето ще приеме този модел от родителите и също ще се храни обилно. Некачествената храна, честото преяждане, храненето пред телевизора, постоянното похапване са съпътстващи фактори, спомагащи за наднорменото тегло.

Друг фактор може да бъде Емоционалното хранене – заместване на любими занимания, носещи приятни емоции, с храна (това се случва рядко на тази възраст).

Какво не бива да правите?

В никакъв случай не насилвайте детето да отслабва. Не говорете за килограмите и външния вид на детето като проблем. Не обиждайте детето, не го иронизирайте. Децата не разбират шегите на възрастните, а ги приемат като целенасочена и злонамерена подигравка с личността им. Това важи за всяко дете, без изключение. Така детето се чувства унизено и започва да се срамува от себе си. Децата усещат емоциите на родителите си, особено на майката и ако тя не приема детето си такова, каквото е, а изпитва съпротива, дори гняв, че то например не се ограничава, храни се повече отколкото е нужно, че не изглежда така, като „би трябвало“ или че „не е като другите деца“, детето усеща тази гневна емоция и я обръща към себе си. Така то също спира да се приема и твърде възможно е в един момент да започне дори да мрази образа си в огледалото.

Как в такава ситуация да помогнем на детето?

  • Изпразнете „Сладкия шкаф“ в кухнята и не дръжте у дома си храни, които не искате да консумира. Хранете се всички заедно и давайте пример на детето си, чрез своя начин на хранене. Децата се учат от поведението, а не от думите. Ако го хокате, че се храни с вредни храни или, че се „тъпче с боклуци“, няма да му помогнете, а само ще засилите напрежението му, което от своя страна ще го провокира да се храни още повече.
  • Опитайте се да приемете детето си такова, каквото е. Потърсете положителни качества в своето дете и се фокусирайте върху тях. Изтъкнете силните му страни и му помогнете да ги разгърне. Така то няма да възприема себе си единствено като външност, а като съвкупност от качества и умения, които ще му помогнат да има добра самооценка.
  • Запишете детето да спортува. Движението е от изключително значение. Но в никакъв случай не споменавайте, че го правите заради наднорменото му тегло. Обяснявайте, че спортът е не само здраве, но и забавление. Така то ще намери нови приятели и чрез движението ще се чувства и по-щастливо (поради „хормоните на щастието“, които се активират). Важно е детето само да си избере какво да спортува, то задължително трябва да му харесва. Поставете граници, като обясните, че ако се откаже има право още само веднъж да избере друг спорт (или танци), но е задължително да спортува.
  • Излизайте повече сред природата, плувайте и правете всичко това заедно. Не пропускайте тези преживявания с децата си, те са неповторими.

 

Автор: Антоанета Георгиева- психолог и психотерапевт

Източник: Faragency.bg

/ Без категория

Споделете публикацията

Коментари

Все още няма коментари.

Остави отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *