Любимата игра на егото

ego

Любимата игра на егото

Нека си представим, че се събуждаме рано сутрин. Седем и половина е, а алармата настоява да й обърнем внимание. Все пак имаме задачи за вършене.

„ Ох, днес как не ми се става.“, мислим си, „ Как ще го направя този доклад, ума не ми стига! Трябва да помоля Ванката да ми помогне, иначе няма да се справя навреме. Ох, аз и миналата седмица го молих, сега ще си каже, че съм кръгъл глупак и нищо не мога да свърша сам. Леле, изобщо не ми се става. Ама поне съм по-добре от онзи новия, той не знае на кой свят се намира…“
Все пак намираме сили да се изнижем от леглото и с половин око се поглеждаме в огледалото. Тази бира ни играе лоша шега май, а съседът снощи пи повече от нас – как винаги остава строен?

Зареждаме с „настроение“ целия си ден. Ядосваме се на шофьорите с по-хубави коли от нашата – откъде толкова пари в България? Продавачката на гишето е толкова бавна, а ние не заслужаваме такова отношение. Накрая се прибираме вкъщи и се просваме изтощени на дивана, с ужасната мисъл, че утре пак ще е така. Че премина още един скапан ден. Но пък сме живи и здрави, нали? Добре дошли в играта! Не коя да е игра, а любимата игра на Вашето Его: „Кой е по-по-най“, където сцената е Вашата глава, а главни герои сте Вие срещу Егото Ви.

Желанието да успеем е биологична необходимост, която не подминава никой със здравословен инстинкт за самосъхранение.

В кода на еволюцията тя е в ролята си на мотиватор – или бягаш по-бързо, или си вечеря. Или си по-сръчен, или си подгизнал в тропическата буря без заслон. Учените наричат последствието на тези „или – или“ естествен подбор. Нека да проследим какво се случва с този естествен подбор хиляди години по-късно и се пренесем в големия град.

Училище, работа, обществен дълг. Три неща, в които директно се конкурираме с хората, около нас. Системата работи, защото е във формата на пирамида и все някой трябва да е на върха, нали така? Неусетно ние се включваме в битката за първото място, която трудно се печели – все пак конкуренцията е огромна. Винаги има някой по-добър, ако не в Бургас – то в Токио! А ние определено искаме да сме много добри – това е символ на така жадувания успех! Това желание не е случайно, както разбрахме, но освен спасение от гладна смърт и публично унижение – какво печелим от цялата тази битка?

Печелим си Его. Един голям шеф, който да ни наблюдава, да ни защитава и да следи за всички, които се справят по-добре или по-зле от нас. Този психологичен феномен е бил тема за размисъл на велики хора, с велики умове. И всички те са разбрали, че неговите похвати са гениално сътворени и почти винаги неосъзнати от нищо подозиращия човек.

Когато кажем „Мога!“, си отвръщаме с „Мога ли?“. Не е случайно. Егото е винаги нащрек за нашите действия, те трябва да бъдат регулирани, за да се избегне така неприятния за него неуспех.

„По-добре да не опиташ, защото иначе можеш да не успееш“ – Егото иска да си запази текущото ниво на успех. А ако се справяме добре, много добре, изключително добре – е тогава шефът е толкова горд и щастлив от себе си, че пъчи гърди наляво, надясно, което често дразни околните. Напомня на техните Его-та къде им е мястото.

Любимата игра на нашето Его е игра без изход. Тя е вечна и всепоглъщаща, като мисълта, че винаги има някой по-добър –нима тази идея не граничи със безкрайност? Всички опити да бъде спечелена водят до крах. Резултатите са ниско самочувствие, обезценена себестойност и негативен поглед към света. Вие сте играта, защото следвате правилата й: сравнявате се с другите около Вас, изявявате желание да сте повече от тях, имате точно определена дефиниция за успех и как трябва да го реализирате в живота си.

Какво би се случило, ако един ден се почувствате свободни? Бъдете свободни? От капана на мислите, от хватката на Егото? Предлагаме Ви няколко практични начина за овладяване на капаните, които ни поднася то:

  • Не се сравнявайте с никого. Често обичаме да измерваме качествено и количествено себе си и извършената от нас работа по другите около нас. Ако в един момент това би подействало отрезвяващо или ободряващо – то в следващ би ни потиснало и бихме си помислили „Какво има повече тя, което аз нямам?“ или „Ако имах неговите финансова възможности щях да бъда ехеее…“. Това нарушава правилната преценка за ситуацията и намалява шансовете да осъзнаете колко големи всъщност са постиженията Ви. Единствения човек, с когото е позволено да се сравнявате е с вчерашното Ви аз.

  • Не бъдете много взискателни със себе си. В стремежа си да бъдем по-добри, по-умни, по-силни – ние си поставяме непостижими цели, като така подхранваме своя перфекционизъм и развиваме вечно недоволство от получените резултати. Тайната е в малките стъпки! Ако днес си поставите три бързо постижими цели, които с лекота да изпълните, с времето броят на успехите Ви ще играе ролята на генератор на позитивно и рационално отношение към живота Ви.

  • Имате предварителни очаквания? Искате всичко да се случи по точно определен начин, иначе не би било същото? Това е сигурно условие да си осигурите чести разочарования. И продължително „натякване“ от страна на Вашето Его като „Нали ти казах! Това беше твърде висока топка!“. Намерете начин предварително в съзнанието си да си дадете кураж, че дори и да се провалят плановете Ви, винаги бихте намерили начин да довършите започнатото. Бъдете гъвкави и позитивно настроени. Няма винаги да е така.

Автор: Ангелина Меранзова- детски психолог

/ Без категория

Споделете публикацията

Коментари

Все още няма коментари.

Остави отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *