Как да развием твореца в нашето дете? – първа част

deca-tvorci

Как да развием твореца в нашето дете? – първа част

Често сме чували следното: „Моето дете е добро по математика, но никак не му се отдават изкуствата и аз не го натискам. Важно е да му върви математиката.“

А колко задни чинове в кабинетите по физика са се превърнали в шедьоври от рисунките на полузаспали ученици. Със сигурност знаем и към кои спадаме самите ние – към логичните или артистичните натури.

Трети пък са толкова добри в компютърните технологии, че от малки започват да създават сложни програми и кодове, които повечето от нас не разбират. Как да помогнем на нашето дете да бъде креативно, изобретателно и иновативно, без значение от сферата на талантите му? И защо това би му послужило при сблъскването с бъдещи проблеми и тяхното решаване?

     Повечето деца могат да смятат до десет на пръстчета още преди да отидат в училище. Знаят голям набор от думички и могат да рисуват разнообразни форми. Поощряваме и се радваме на всяка тяхна драсканица, подписана с „ЗА МАМА“. Това помага за инициативността им и развива въображението им.

Какво се случва обаче, когато започнат да пишат в разчертани тетрадки и за всяко криво ченгелче биват карани да преписват всичко наново? Когато човек не се рисува „така“, а с числата се играе по строги и скучни правила? Въпреки добрите си намерения и отговорности към обществото, ние поставяме въображението им в граници. Уеднаквяваме ги, стандартизираме и стереотипизираме. А отличен получават само тези, които се справят най-добре по тези точно определени критерии.

     На децата им доскучава. Често срещано е групирането на отегчени четвъртокласници , които с невиждана мотивация бойкотират всеки опит на предметите в училище да грабнат вниманието им. Едни „мразят“ изобразителното изкуство, защото учителката им винаги е на мнение, че не се стараят достатъчно. Други „не понасят“ алгебрата, защото е скучна, трудна и рядко разбират от първия пример. А трети смятат, че биологията е безполезна и използват час по трудово да се наспят. Какво се случва с детското развитие през този важен период и как бихме обяснили това явление в училищата?

В периода от 6 – 7 годишна възраст до началото на пубертета се формира чувството за компетентност. Колкото по-вещо се чувства детето в някоя област, толкова по-усърдно и с желание ще го прави. Важен елемент от изграждането на трудолюбието в човек е родителската позитивна подкрепа, която може да се изрази с: „ Браво, колко хубаво и гладко четеш! Ти си страхотен!“, „ Толкова прекрасна рисунка си нарисувала, ти си истински художник!“ или „ Изрязваш кръгчетата перфектно, толкова си прецизен! Браво!“. Често децата не чуват такива похвали в точното време, което деформира представите за тяхната компетентност. Например:

    • Похвалваме го, когато сме пред хора, но в къщи сме перфекционисти и изискваме отлично или нищо.
    • След изпълнената задача не реагираме (не сме вкъщи, занимаваме се със своя работа, разсеяни сме), а похвалата идва, за да утеши тъжното вече дете.
    • Не използваме такива утвърждаващи твърдения пред детето, но защитаваме неговата значимост пред тези, които я оспорват – учители, съседи и други.

Когато детето няма насока и потвърждение, че върши важните за него неща правилно – на негова помощ ще се притекат технологиите и в частност мобилните и компютърните игри. Забележете сходствата между методите на „зарибяване“ и развиването на чувство на компетентност:

  • В почти всяка игра се качва ниво при определени постижения. Първото винаги е най-лесно, а всяко следващо се усложнява заедно с изискванията за умения да го направиш. Когато играем с малкото дете, ние първо му предоставяме най-простите форми и постепенно ги усложняваме: дървените кубчета се превръщат в Лего, драсканиците и завъртулките – в думи, смятането на пръстчета – в сметало и т.н. Така детето развива увереност в своите постижения, тъй като нагледно му се показва от къде е тръгнал ( „Преди една година не познаваше нотите, а сега вече свириш по тях!“ или „Уау, как мина 26-то ниво, аз вече три дена не мога! Много си добър“).
  • Похвалите присъстват във ВСЯКА игра. Проверете, ако не Ви се вярва. Често, те биват изписвани и върху екрана и изговорени, за да се запечатат по-лесно в детското съзнание или биват преобразени под формата на награди, ценни части и бонус точки. Така че, ако детето ви играе една игра необикновено дълго време, забележете честотата на „ Отлично“, „WOW”, „Ти си върхът“, „Невероятно“, „Нов рекорд“. Езикът няма значение, похвалите се усещат дори и на подсъзнателно ниво.
  • Забелязвали ли сте скупчените, един върху друг малчугани, които развълнувано подвикват на този, който е в средата? Най-често той държи телефон. Сто процента играе игра.

Социалният фактор е един от най-силните детерминанти на развитието на чувството за компетентност. В почти всяка игра има шанс да играеш с приятел или да разбереш на кое място си в класация. Така разбираш точно колко си добър в нещото, което правиш.

Случвало ли Ви се е да видите такава купчина, но около дете, което рисува рисунка и то – много добре? Да, нали? Това е така, точно поради тази причина. Каквото и да е, щом го правиш добре – ще натрупаш последователи или просто наблюдатели.

В днешно време децата, които са добри в игрите и го знаят (защото условията от предните точки са вече покрити), с удоволствие го правят. Чувстват се можещи, силни и КОМПЕТЕНТНИ. Те могат да дават съвети на приятелчетата си как да стигнат до 50-то ниво. И могат да го ДОКАЖАТ нагледно пред тях. Защото са се УПРАЖНЯВАЛИ дълго време. И защото са получили достатъчно ПОХВАЛИ, че се справят отлично.

 

За да развием творческия усет у детето ни, ние трябва да го свържем с чувството му за компетентност. Как да направим това, ще разберете утре в продължението на статията!
Освен тук, може да го намерите и на страниците:
https://www.facebook.com/konsultiraneiterapia
https://www.facebook.com/smeliroditeli

За един по-творчески и светъл детски свят!
Ангелина Меранзова, психолог в „Център за личностно развитие и психология“, гр. Бургас

/ Без категория

Споделете публикацията

Коментари

Все още няма коментари.

Остави отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *