Гласът на любовта често е заглушен от гласа на егото

psihoterapevti-lubov-ego

Гласът на любовта често е заглушен от гласа на егото

     „На 30 години съм, женен съм от три години. Напоследък с жена ми изобщо не се разбираме. Тя е много различна от жената, за която се ожених. Усещам, че единственото, което правим е да се измъчваме. Вече не се чувствам щастлив и започвам да си мисля, че тя не е подходящата за мен. Досега не съм предприел раздяла, защото все още я обичам и ми е трудно да взема решение как да постъпя. Можете ли да ме насочите?

В. Симеонов, гр. Бургас

На читателския въпрос днес отговаря психолог от „Център за личностно развитие и психология- АТ Консулт“:

     Всеки мечтае за семейство, в което да получи любов, разбиране и подкрепа. Забързани в ежедневието, все по-рядко се вглеждаме в себе си и в човека до нас. Дори не можем да си спомним кога за последно пихме кафето си заедно, кога за последно се усмихнахме искрено един на друг, кога за последно постигнахме съгласие по даден въпрос. Докато един ден открием, че между нас са се настанили недоволството, недоверието и упреците, вместо любовта. И се питаме „Къде отиде любовта?“, „Била ли е изобщо някога тук?“, „Можем ли някак да я върнем обратно?“.

     Всъщност любовта не си отива никога, тя е винаги тук – в нас. Само че понякога ни е много трудно да чуем какво казва тя. Гласът й е заглушен от гласа на Егото – този глас, който не се интересува от другия, защото е важно да чуят само него и само той да има значени. Любовта се отчайва и спира да говори, защото е уморена и тъжна, че никой не я чува. Тя познава добре голямата заблуда на човека, а именно мисленето, че щом веднъж я е „уловил“ в ръцете си, тя винаги ще е негова. Но тя не е пленница. Тя е свободна като птица и когато почувства натиск може дълго да се бори, но все пак ще отлети там, където е топло, където въздухът е чист и диша леко, към безграничните хоризонти. И когато човек почувства, че е загубил любовта си задава въпроси: „Защо се случи на мен?“,“ Къде сгреших?“. Хората грешат най-често като мислят, че щастливите и хармонични отношения в една връзка се дават даром. Очакват, че „подходящият“ човек ще се появи в живота им и като с вълшебна пръчка ще промени всичко, след което заедно ще заживеят щастливо до края на дните си. И в началото нещата действително изглеждат по този начин. Човек среща някого, влюбва се и сякаш всичко се променя. Животът става красив и вълнуващ, а влюбеният става най-добрата версия на себе си. Всичко се случва с лекота и сякаш щастието само го намира, а той се чувства господар на собствената си съдба. Чувството наистина е опияняващо, но както при всеки опиат и неговото въздействие отминава след определено време, а страничните ефекти са потиснатост, обезвереност и разочарование. Защото балонът на илюзията се спуква. Истината излиза наяве, а тя е, че за да съществува една връзка, любовта не е достатъчна. Болезнена е истината, че да обичаш някого не стига, дори когато той също обича теб. Любовта винаги е сериозна предпоставка за започването на връзка, но никога не е единствена такава за нейното пълноценно развитие.

Защо нещата се променят?
И какво всъщност се случва след първоначалното „главозамайвне“?

     Връзката е процес, а не статично състояние. Много е важно това да се осъзнае. Отношенията в двойката преминават през различни етапи. Първият етап от връзката е с продължителност близо година и за него е характерно физическото привличане между двамата влюбени. Те са в симбиоза, т.е. „слепени“ са един с друг. Близостта им не позволява да видят недостатъци в своя партньор, или ако виждат такива не им се отдава толкова голямо значение. Това е така, защото влюбеността, страстта и еуфорията замъгляват реалната преценка за партньора. Размиват се границите между „Аз“ и „Ти“ и не се прави разлика – „Ние сме едно цяло“. Обикновено трудностите възникват през втория етап от връзката, при който е от съществено значение общуването. След първата година интензивността на емоциите намалява. Симбиозата се прекъсва и двамата човека се „откъсват“ един от друг. Вече виждат другия такъв, какъвто е в действителност с реалните качества, които притежава или не притежава. Общуването между партньорите се оценява като удовлетворяващо или неудовлетворяващо.

     В случай че се оценява като пълноценно и от двамата партньори, при отсъствието на други неблагоприятни фактори (външни, извън двойката), няма причина връзката да не продължи да се развива в положителна посока. Под пълноценно общуване се разбира такова, което се осъществява свободно, с любов и уважение към партньора. Ако общуването се разбира като непълноценно от един от партньорите, или и от двамата, връзката е застрашена от разпад. Затрудненото общуване може да е следствие от различни фактори. Най-често срещани от които са: деструктивен модел на отношенията мъж-жена, предаден от родителите, неразрешен конфликт с един от родителите, страх от изоставяне, страх от отхвърляне, личностни особености на партньорите и др. Важно е да се разбере, че ако двама души изпитват трудности в общуването по между си, но желаят да съхранят връзката си и са в готовност да работят върху себе си и отношенията си, здравата и хармонична връзка не е недостижима цел. Първата стъпка е осъзнаването, че нещо стопира развитието на връзката, че нещо я възпрепятства. Втората стъпка е действието към промяна. Вгледайте се в своя вътрешен свят и в този на човека до вас. Опознайте го истински – с всички достойни и не толкова достойни черти. Той също като вас притежава такива. Слушайте и чувайте това което ви казва, но и това което премълчава. Това ще ви помогне да разбирате мотивите зад действията и да овладявате ситуациите, когато навлезете в конфликт. Проявявайте търпение и уважавайте правото му на мнение. Говорете и пак говорете. С любов и разбиране. Не забравяйте, че държите на този човек, най-вече когато стане трудно и е по-лесно да се откажете. Ако чувствате, че ви е трудно да се справите сами не се колебайте да потърсите специалист. Той ще ви помогне да разберете себе си, а също и партньора ви.

Източник: Faragency.bg

/ Без категория

Споделете публикацията

Коментари

Все още няма коментари.

Остави отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *