Емоциите, врата към духовния свят вътре в нас.

Емоциите, врата към духовния свят вътре в нас.

Опознаването на емоциите и разбирането на системата ЧОВЕК, може да разкрие необятните възможности на индивида. Интервю с психолога Виктория Богданова.

Виктория Богданова е психолог и психотерапевт и създател на метода „емоционална терапия“. Дълги години се занимава с търсене на най-дълбоките и ефективни методи за себепознание, изучавайки различни школи в психологията, както и някои алтернативни и духовни учения. От многогодишния си опит, извлича най-ползотворните методи, като ги съчетава в една лесна за приложение система, водеща до траен резултат.

От скоро хората започнаха да се обръщат към себе си с цел личностно развитие, а още по-отскоро в психологията се заговори за Емоционална интелигентност (EQ). Защо психолозите се обърнаха в последно време към разгадаване на емоциите и работа с тях?

– Ще започна с отговор на въпроса. Според мен, в последно време психолозите осъзнаха, че доста от психотерапевтичните методи или не работят, или не са дълготрайно ефективни. Ами, просто е: В основата на всичко е емоцията! Когато емоциите са активни, се разкрива най-дълбоката информация скрита зад емоцията, която ръководи мислите, поведението и реакциите на човека. Все още емоциите са неразбрани дори и от учените и много често се отричат или се изключват от психотерапевтичните методи. В следствие на днешния, изпълнен със стрес начин на живот, непрекъснатите изисквания от личността активират все повече емоции, които се потискат и се оплитат в сложни връзки.

Хората започнаха да се обръщат към себе си от нужда, защото все повече усещат, че не им достига разбиране за процесите във вътрешния им свят, а това им създава огромно напрежение, което е трудно контролируемо. Истината е, че човек не знае нищо за себе си – не знае как се формира психиката. Не знае, че емоцията е дар, който прави човека човек и непрекъснато потиска своите рефлекси за саморазвитие и усъвършенстване заради страховете си. По този начин потиска активната емоция и на принципа на махалото я трансформира в обратния полюс. Какво се получава след това? Този сложен процес започва да влияе на мисленето, говора, реакциите и поведението на човека, след което променя психиката, от там и невронната мрежа в мозъка, която управлява системите и клетките в тялото. Неразбирането на процесите случващи се в човека, води до силно объркване във вътрешния свят и съответно до проявление на физическо ниво.

В основата на кои проблеми се търси като първоизточник насъбраната емоция? Какви са признаците, по които може човек да установи дали има необходимост от емоционална терапия?

– Насъбраната емоция е потиснатата емоция. Това става, когато човек не си позволява да изразява себе си, да задоволява потребностите си. Когато върви в посока, различна от неговото вътрешно желание, тогава непрекъснатото активиране на емоциите остава на подсъзнателно ниво. Човек, когато не е наясно със себе си, прави всичко възможно да прикрие възникналата емоция, скрива я, дори и от себе си. Това е един от механизмите за потискане на чувствата и емоциите.

Когато емоцията се изтласква непрекъснато в подсъзнателното, тя се натрупва на психично ниво, под формата на спомени, ситуации, които се изживяват отново и отново в ума. Разочарования, психологическа болка, страдание, гняв и т.н. това предизвиква много страх и тогава психиката се разболява. Все пак човек е физико- психо-емоционално същество и понякога защитните механизми на психиката са стабилни. Какво се получава тогава? Каквото отвътре, такова и отвън!

Когато изпитваме емоции, те имат и материален, физически еквивалент. Натрупаната емоция във физическото тяло е под формата на токсини, тогава тялото се разболява. Т.е. болестта е признак, че имаме натрупана емоция, която може да бъде изведена с методите себепознание и емоционална интелигентност.

Все по-често се споменава за връзката между психиката, емоциите и повечето от заболяванията, наречена психо-соматика. Какво е вашето мнение? Съществува ли такава връзка и възможно ли е емоциите да навредят на нашето здраве?

– Разбира се, че е възможно. Те и това правят, когато са натрупани в тялото ни под формата на токсини. Как става това?

Има една малка част в нашия мозък, нар. хипоталамус. Той е като фабрика за токсини. Място, свързващо определени вещества, съответстващи на определени емоции. Тези вещества се нар.пептиди и са малки аминокиселинни вериги.

В хипоталамуса се вземат малки протеинови вериги, нар. пептиди и се сглобяват в определени невропептиди или неврохормони, които съответстват на ежедневните ни емоционални състояния. Има вещества за гнева, тъгата, изживяването ни като жертви, страха, похотта и т.н.

За всяко наше емоционално състояние си има химическо вещество. Когато изживяваме някакво емоционално състояние без значение дали в тялото или в мозъка си, хипоталамусът незабавно сглобява съответния пептид, а после го освобождава в кръвния поток. Попаднал в кръвта, той си намира пътя до различни центрове в тялото ни. Всяка клетка в тялото ни има външен рецептор. Една клетка може да има хиляди рецептори, отворени към външния свят. По този начин ние показваме невербално на света нашите емоции и другите ги долавят. Напоследък учените заговориха, за една друга мрежа неврони, нар. неоневрони. Те все още не са научно доказани, че съществуват, но са засечени с апаратури. Именно те са тези, които улавят сигналите от другите. Неоневроните приемат излъчванията от другите и проектират нашите към останалите.

Представете ни подробно самия метод, който нарекохте „емоционална терапия“. Как достигнахте до него? Какви резултати могат да се очакват според Вашата практика?

– Емоционалната терапия е процес, в който човек се научава да разпознава, да контролира и балансира емоциите си по естествен и позитивен начин. В резултат човек се чувства щастлив със себе си, прогонил стреса и напрежението от ежедневието си. Хората, които познават себе си и управляват вътрешните си психични процеси, са успешни както в личния, така и в професионалния си живот,а комуникацията с другите им носи удовлетворяващи контакти.

Емоционалното здраве в днешно време се оказва сред основните пропуски за човека, тъй като психо-емоционалният баланс е в основата на успешната личност.

Терапията и балансирането на емоциите включва познание, самопознание, опитност и реалност, а в основата на тези стъпки се задвижва механизъм, който се активира в хода на терапията, чрез специфични методи и техники. Този механизъм наричам „пробудения ум и мъдрост вътре в нас“, който е в латентно състояние и чака човешкото същество да се пробуди за него. За съжаление, има хора, които активират този механизъм чрез тежки болести, нещастия и злополуки. А кому е нужно това? Всичко е толкова просто! Човешкото същество е уникално и ние притежаваме всичко, което ни е необходимо, но светът е прекалено забързан и „приспан“ за да спрем и погледнем вътре в себе си.

Достигнах до метода чрез себе си, чрез моя дълъг личен опит. Разликата е в това, че сложната и тежка информация за това, какво представлява психиката, как се формира, как се изграждат механизмите вътре в нас и т.н. я поднасям на моите клиенти „смляна“, разбираема и напълно достъпна. А техниките, които използваме в емоционалната терапия, са лесни и въздействащи на всички нива, за да се активират всички забравени процеси в човека.

А за резултатите… те са причината да продължавам да работя още по- усилено и да нараства желанието ми да се докосвам до повече хора. Резултатите от емоционалната терапия ме правят истински щастлива. Те са смисъла и вярата ми, че Човекът не е изчезващ вид.

Под каква форма и къде може човек да се възползва от емоционалната терапия? Има ли групи, курсове или се провеждат индивидуални консултации?

– Човек може да се възползва от емоционалната терапия, както индивидуално, така и в група. В група работата е много по-интензивна. Силата на групата е в това, че човек може да види себе си през очите на другите участници и така осъзнаването е по-силно, а ефектът е по-бърз. Курсът, който водя, се казва: „Опознай себе си“ и се провежда в нашия център, който нарекохме- „Център за личностно развитие и психология“, намира се в гр. Бургас, на ул. Александровска 78. Разбира се, на разположение съм и за индивидуални терапии, в удобно време за всеки, който желае.

Напоследък се наблюдава тенденция хората да търсят спасение в различни духовни учения, да следват различни учители, с цел да намерят истината за себе си и за света, в който живеят. Как емоционалната терапия би могла да помогне на човека в неговото личностно и духовно израстване?

– Няма лошо човек да се обръща към духовните учения, трагедията е, когато търси спасение в тях. Духовните доктрини и различните пътеки не са нищо повече, освен информация за една огромна част от нас, неразбираема и невидима за повечето хора. Затова е интересна, тайнствена. Истината е, че тази необятност се проявява в нас и оформя физическите ни тела. Определя реалността ни и духовните учители, разбирайки това, създават множество практики за достигане до тези реалности. Повечето от тях работят в посока бягство от реалността, затова има и отшелници, които си мислят, че материалният свят им пречи да медитират.

Човешката психика е по средата между духовния и материалния сват.

Хайде сега да си зададем въпроса: Неподготвеното съзнание, което иска да избяга от материалното си творение, оставяйки в материалния си свят огромен хаос от болка, бедност, болест и куп емоции като страх, омраза, страдание и т.н., какво спасение ще намери в духовното учение?

Преди време бях на семинар на един много сериозен духовен учител с милиони последователи по света. Един индиец, съкрушен от ударите на живота, с болка в душата молеше учителя за благословия. Казваше: „Учителю, дай ми благословията си… бедни сме, гладни сме… от 50 години ви следваме…! Учителят каза: „Какво, работа ли да ти намеря?“ …. ???

Има приказка: „Блажени са вярващите!“. Точно това е бягството в духовни учения. Бягството от реалността! Материалното тяло има нужда от дрехи, храна, подслон. Душата има нужда от топлота, любов, себеотдаване и приемане. Умът има нужда от себереализация, утвърждаване и оставяне нещо след себе си… Медитацията е свързващото звено, но трябва да си излязъл от оковите на проблемите, за да я разбереш и практикуваш истински!

Който няма сили и воля, си намира причини да не види реалността вътре в себе си и около себе си. Ще бяга от реалността си и ще се губи в духовните учения от страх да се изправи пред вътрешния си свят и да направи нужното, за да балансира материалното и духовното. Чудя се защо хората се втурват да гонят мистичното, като цялото това необятно е пред очите им, реализирано от тях самите?

Нужно е човек да пренареди вътрешния си свят, овладявайки емоциите си. Да разбира за какво ни служат в този материален свят и как да ги използва без да ги потиска, без да ги трансформира в своите противоположности.

Когато човек е здрав физически, реализиран със смисъла на живота си, отговорил на въпросите: Кой съм Аз, за какво съм тук и какъв е смисълът на моето съществуване, тогава целия духовен свят ще му се разкрие, дори и без да го търси, защото той е вътре в нас. Духовното по естествен начин ще се пропие в смисъла на съществуванието и никакъв гуру няма да е в състояние да проповядва философиите си. Ето това е емоционалната терапия. Отговорих ли ви на въпроса?

Съвременният човек получава информация предимно от интернет, стана модерно да се следват различни чуждестранни автори, говори се за положително мислене . Какво е вашето мнение за тази тенденция и какво бихте посъветвали хората, за да могат да се ориентират в океана от информация?

– Положителното мислене? Една много хубава идея, но не приложима за голяма част от хората. Много е лесно да се мисли положително, докато не ти се случи нещо негативно. Винаги ми се изостря вниманието, когато клиентите ми дойдат и кажат: „Аз съм много позитивен човек“. Питам ги: „От къде тогава идват всичките страдания, на които си подложен? Защо хората са агресивни към теб? Защо те уволняват от работа? Защо ти се случват нещастия? Защо боледуваш от тежки заболявания?“… и т.н.

Положителното мислене е още една неразбрана философия от човека.

Да, много е хубаво да се мисли положително, но при една негативно изградена невронна мрежа, активираща ежедневно негативни емоции – отново и отново потискащи ги, за да се покаже едно нереално лице пред света… това ли е положително мислене?

Тези всички автори може да са го постигнали, но не казват на хората как са го постигнали. Само с позитивни утвърждения ефектът е нулев. Не са и рядко случаите, когато хората си пожелават непосилни за тях неща и те се реализират… тогава става страшно! Много често, когато човек не е наясно със себе си, желанията му могат се струпат като нещастия за него. Има китайска поговорка: „Внимавай какво си пожелаваш, за да не ти се случи!“

Положителното мислене идва като награда и е един естествен процес, след като човек има пълното разбиране за системата ЧОВЕК и управлява процесите в себе си, може да реализира и привлича каквото си поиска и да бъде какъвто си поиска и това няма да му навреди.

Напълно отговорно, с всичките си познания и опит мога да твърдя, че това се случва през емоциите. Те са разковничето. Емоцията управлява мисълта и всички процеси на психо-физично и ментално ниво. Те са врата към дълбокия и необятен духовен свят вътре в нас.

/ Без категория

Споделете публикацията

Коментари

Все още няма коментари.

Остави отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *