Често натрапливите мисли се отключват след трудна житейска ситуация

jitejski-travmi

Често натрапливите мисли се отключват след трудна житейска ситуация

Натрапливите мисли са много често явление в човешката природа. Мислите и емоциите са онези неща, с които хората не обичат да се сблъскват. Когато дълго време избягваме вътрешния диалог и своите усещания се появяват натрапливите мисли.

     Много често мои клиенти са именно хора, които споделят, че имат натрапливи тревожни мисли. Постоянно мислят за смъртта, изпитват страх, представят си своята смърт, тази на близки хора. Не ги искат, не знаят как да се справят с тях. Не осъзнават какво ги е провокирало, а всичко това се отразява на здравето, самочувствието, на взаимоотношенията с най-близките.

     Обсесиите са нахлуващи в съзнанието, стереотипно или асоциативно повтарящи се и натрапващи нежелани идеи. Това са представи или импулси, които човек осъзнава, че са необичайни, дори безсмислени, но съпътстващите емоции го объркват или парализират. Опитите да им се противопостави, обикновено са неуспешни. Натрапването на мислите и съпротивата спрямо тях са в непрекъснат сблъсък и това генерира постоянна тревожност и страх. Това е състояние на несъзнаван мисловен омагьосан кръг, който крие своите психологически опасности.

     Всъщност елементи на натрапливости е преживявал почти всеки човек.

В народопсихологията ни дори е заложено отношение към предпазване от лоши мисли и действия спрямо нас. Например ритуалите за късмет, просперитет, амулети против злини и т.н.

     Още от ранно детство на всеки му се е случвало да прави определени ритуали, свързани с лошите мисли, които му минават през ум. Например завъртане три пъти, ако мине черна котка път, ако не го направиш, нещо лошо ще се случи. Ако се каже една и съща дума с приятел- заключване на пръсти да не се скарат. Целуване и молене на талисмани си за късмет при изпит, изливане на вода за успех, баене при силен уплах и т.н. Всеки има примери за подобни ритуали против злини в живота си, а всъщност това са ритуали за предпазване от лоши мисли. В повечето случаи човек научава от опит, че животът му зависи от неговите действия- т.е., това което мисли и прави, води до съответни последствия.

     Има обаче по-чувствителни хора, които не успяват да се отърсят толкова лесно от лошите мисли. Има хора, които повече от другите премислят ситуациите, думите и поведението си, а това води до тревожност, която с времето става все по-интензивна. Тази по-изострена тревожност се крие в механизмите за справяне в ежедневните ситуации и общуването с хората. Тези механизми на личността се формират от ранно детство. Те са модел на възпитанието, начина на мислене на родителите, по- късно на собствения, отношение един към друг в семейството, отношение към детето.

     Обикновено натрапливите мисли се отключват в определени периоди от живота на човек.

При по-чувствителните хора тези мисли могат да се отключат в трудни житейски ситуации или в ситуации на безизходица. Например, ако човек има първичен страх от изоставяне или от самота и преживява реално изоставяне от значим за него човек /да кажем родител, партньор/, за личността периода става изключително труден. Тогава човек чувства психологическа заплаха и е възможно страховете да обрисуват в съзнанието страшни картини, които да се превърнат в натрапливи мисли. Тези мисли могат да доведат до силна тревожност за бъдещето, защото в този момент човек не вижда изход от ситуацията. Отключват се страхове за самия себе си, които личността не може да понесе. В този период човек има нужда от помощ. Ако не я потърси при психолог или психотерапевт може да се вкопчи в близките си или в приятели, партньори. Това обикновено е тежко бреме за околните и след време уплашеният човек остава сам със страховете си. Това може да засили още повече натрапливите мисли, а те да се превърнат във все по-ужасяващи.

     Тези състояния носят огромно напрежение и силна тревожност. Според типа личност, различните хора намират утеха в дейностите, които вършат.  В контактите, които имат, но ако и там нещата не вървят според очакванията, тревожността се засилва и често се прехвърля върху средата. Най-често личността се оставя на тревожните мисли и животът му става като едно бягство във фантазията на страховете. Когато се опита да ги потисне, се появяват психо-соматични заболявания.

     Когато говорим за психологически проявления, човек трудно може да намери решение сам.

Това е така, поради факта, че психиката не може да погледне сама себе си. Потребностите, които са изтласкани в несъзнаваното са онези, които ни карат да се чувстваме тревожни. Човек, ако е достатъчно съзнателен, може да види проектираните си страхове в отношенията с хората. В работата си, в дейностите, които върши, както в отношението си към битието, в реакциите си, в начина си на мислене. Това е труден процес, но не е невъзможен. За човек, минал през психотерапия или през тренинги за себепознание или личностно развитие, осъзнаването е естествен процес.

     Когато личността осъзнае, че вече никой не е отговорен за потребностите му, сам ще пожелае да промени нагласите си.  Да разшири разбирането и мирогледа си. Тогава ще придобие навици да се справя с трудни, стресови житейски ситуации.

     Зрялата личност умее да реагира по социалноприемлив начин. Тя ще управлява емоциите си, ще се избави от тревожните мисли, от страховете и излишните си терзания. И ще го направи, защото ще мисли за потребностите си, без да изисква от другите да ги задоволяват.

     Натрапливите мисли не бива да се пренебрегват. Всеки чувства тревожност, когато пряко е засегнато неговото вътрешно спокойствие. На всеки му се е случвало да се изправи пред предизвикателството – адаптация към нещо ново, непознато. Когато човек се научи да наблюдава и осъзнава собствените си емоции, реакции, мисли и поведение в битието си, тревожните мисли се превръщат в осъзнаване. На тяхно място идват мисли: „от какво имам нужда“, „как да го направя“, какво ново мога да науча“, „какво и как да споделя“. „Ако не мога, кого да помоля за помощ в началото“…и да бъда благодарен, че съм човешко същество и изпитвам емоции!

Автор: Виктория Богданова- психолог и психотерапевт

Източник: Faragency.bg

/ Без категория

Споделете публикацията

Коментари

Все още няма коментари.

Остави отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *