Антоанета Георгиева, психолог – за агресията

deca-agesivno-povedenie

Увеличава се броят на децата с агресивно поведение.

За агресията в училище. Как да познаем първите признаци и как да помогнем на децата? Радио „Фокус” – Бургас разговаря с Антоанета Георгиева, психолог-Бургас

Фокус: Г-жо Георгиева, непосредствено преди началото на новата учебна година, отново става актуален въпросът за агресията в училище и какво провокира такъв тип поведение при децата?

Антоанета Георгиева: Много неща могат да провокират агресията, но в основата е семейната среда, в която расте детето. Ако родителите са агресивни, детето съвсем естествено е, да възприеме този модел на поведение и да го пренесе в училище. Родителите са отговорни за това децата им дали ще бъдат агресивни или не, защото децата копират поведението на родителите си. Т.е. те възприемат не това, което родителите им казват, а това, което им показват. Акцентирам на важността майките и бащите да умеят да показват любовта към децата си, да им показват какво е добротата и също така да провокират у децата си усещането, че сами могат да се справят в трудна ситуация.

Фокус: Семейната среда е важна, но само тя ли е в основата за поведението на едно дете?

Антоанета Георгиева: Не само. Филмите и видеоигрите с насилие също са сред основните причини за провокиране на агресивно поведение при децата. Причините, които могат да отключат агресивното поведение в ранна детска възраст, както и на по-късен етап от развитието на детето, са няколко:

  • подтиснатите емоции, особено емоцията „страх”;
  • ако детето не харесва себе си;
  • гневно е на някой или на себе си.

Всичко това ако не бъде навременно изразено от детето, в един момент е възможно да гръмне като бомба в семейството или в училище.

Фокус: Искате да кажете, че детето трябва да изразява емоциите си? Гневът не е ли опасна емоция?

Антоанета Георгиева: Като цяло емоциите страх и гняв са нещо нормално, важното е децата да не ги потискат в себе си. Всяко едно дете изпитва гняв. И това е нормално. Ако родителите казват на детето, че да се гневи е лошо и това го прави лошо дете, това би могло да доведе до подтискане на тази емоция. А това означава да не изразява своите чувства, което води до вътрешно напрежение. Съветът ми към родителите е, когато видят, че детето им изпитва емоциите страх или гняв, да говорят с него. Да обяснят, че те са нормални състояния, да го проявява изричайки на глас какво усеща и какво иска. Често пъти малките деца не могат да направят правилна преценка какво усещат и как да го обяснят, затова е необходимо родителите да говорят и споделят много със своите деца.

Фокус: В обществото битува мнение, че за да се търси психологическа помощ, трябва да става тайно, скрито от другите. Вашият кабинет посещаван ли е често от деца с такъв тип поведение?

Антоанета Георгиева: Напоследък родителите все по-често търсят услугите на психолог, вероятно защото разбират, че децата-жертви на агресията от свои връстници често се нуждаят от психологическа помощ. Най-много са случаите при деца, които са агресивни и другата крайност – децата, които се възприемат като жертви. Те са потискани, тормозени от други деца в училище, приели са ролята на жертва. Това са деца с ниска самооценка, които не харесват себе си. Обръщам внимание отново на родителите, че обикновено самите те действат по подобен начин. Т.е. не са научили децата си как да се защитават, не са им показали как да проявяват силата в себе си. Или в стремежа си да ги отучат от нещо лошо, им казват „не трябва да си агресивен” , а всъщност трябва да им покажат, че агресията не е решение.

Фокус: Увеличава ли се броят на децата с агресивно поведение, според Вашата лична статистика, в сравнение с минали години?

Антоанета Георгиева: За съжаление децата с този тип поведение се увеличават през последните години, като много негативно въздействие имат няколко фактора:

Един от тях е, че децата се затварят в къщи, предпочитайки играта пред компютъра и телевизора. Това въздейства на нервната им система. Те спират да общуват по нормален начин, спират да споделят с околните, потискат емоциите и точно стават бомба със закъснител. Всичко това въздейства много негативно при взаимодействието с останалите хора и заобикалящата го среда. Необходимо е родителите да показват уважение към децата си, да вярват в тях, да им дават възможност да вършат някои неща сами, без тяхна помощ, но под техен контрол.

/ Без категория

Споделете публикацията

Коментари

Все още няма коментари.

Остави отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *