Антидепресанти или психотерапия- затвор или свобода

verkostot-1600×900

Антидепресанти или психотерапия- затвор или свобода

„На 47 години съм и от 13 години съм на антидепресанти. Няколко пъти съм опитвала да ги спра, но ставам нервна, животът ми става ад и започвам пак. Никога не се подобрих от лекарствата и проблемите ми не се оправиха. Нямам чувствителност за нищо и не виждам смисъл от живота въобще. Напоследък се заговори доста за ползата от психотерапията. Ще ми помогне ли да спра лекарствата?“

В.М. 47г.

Често в практиката си се сблъсквам с подобни проблеми. Също така понякога откривам, че никога не е имало особена нужда от психиатрични лекарства, но човек е толкова уплашен заради тревожността и силните емоциите, които изпитва, че за него антидепресантите остават единствения изход от страданието.

Има случаи, в които хората си изписват сами лекарства, чули от някой приятел, че помагат или препоръчани след еднократен преглед от психиатър, остават години наред ползвайки една съща схема, неосъзнавайки колко много си вредят на здравето. Повечето психиатрични лекрства имат физически пристрастяващ ефект или психологическа зависимост от страх, че състоянието може отново да се повтори. Така в небрежността си човек попада в капана на тревожността завинаги и остава риск от преминаването на едно състояние в друго заради хормонално объркване и психологическо състояние на страх. Докато това не го докара до тежка депресия.

Антидепресантите и изобщо всички психиатрични лекарства се изписват по строго определена схема.

Антидепресантите и изобщо всички психиатрични лекарства се изписват по строго определена схема от психиатър, който е нужно да проследява състоянието. Когато докторът прецени – схемата на лечение се променя. След регистрирано подобрение, същият доктор- психиатър, който вече е запознат със състоянието на пациента си, трябва да започне схема с постепенно спиране на лекарствата. Най-доброто лечение, когато става въпрос за психологически патологии е комбинацията на лечение с медикаменти и психотерапия. Тогава положителният изход е много по-обещаващ. Посещението при психиатър е нужно когато има психо патологични изменения. Това може да го прецени психолог, психотерапевт или психиатър.

Въпросът обаче е дали винаги става въпрос за патология или просто за емоционални проблеми в следствие на трудни житейски ситуации.

Често когато човек е дълго време в емоционален дисбаланс се отразява на физическото тяло. Нормално е когато човек усети телесен дискомфорт да отиде на лекар. Но не е нормално за житейски проблеми да се приемат психиатрични лекарства. Да се справи човек със ситуациите в живота си не са нужни химически вещества, иначе неспособностите се превръщат в психични разстройства.

 Психотерапията може да бъде напълно достатъчна за да може личността да се справи с проблемите.

Когато човек попада в житейски трудности е напълно нормално да се консултира с психолог. Психологът и психотерапевтът, познавайки механизмите на психодинамиката, могат да помогнат на личността да погледне трудната житейската ситуация според способностите й. Психологът ще помогне за изкарването на повърхността скритите личностни ресурси, които самият човек не вижда заради емоционалната зависимост от ситуацията. Психологът може да покаже на личността неосъзнатите способности, както и нови стратегии за справяне със ситуацията, но не може да реши проблемите и не може да промени ситуацията, в която човек се намира.

Психотерапевтът може да научи клиента си на емоционална стабилност и да му обясни как механизмите работят в него, а след това човек да изпита удовлетворение от стабилността си в ситуацията.

Това ще го направи по-уверен в следващите трудни положения. Психотерапевтът ще помогне на личността да отработи точно онези неспособности, заради които е попаднал в подобни трудни за него обстоятелства. За тези неща лекарства не съществуват. Единствено общуването между психолог, психотерапевт и клиент правят възможно личностното израстване. В подобни случаи лекарствата задълбочават проблемите, защото те са създадени да коригират емоционалните крайности. Няма как да решат проблемите на човек, което предполага задълбочаване, ако няма осъзнаване.

Проблемите не се решават от само себе си.  

Проблемите се решават с участието на личността, с взимане на решения и промяна на стратегии на поведение. Понякога е нужно, поради липса на такива в детството човек да ги научи в по-късен етап от живота си и в това няма нищо невъзможно или притеснително. Почти винаги е нужно нещо в битието или в отношението на човек да се промени. Не всеки е готов за това. Психотерапията помага за подготовката към промяната и към самата промяна.

На всеки му се налага да учи по различни поводи в житейския си път. Защо ли хората отказват да учат за себе си, защо ли нямат желание да израстват и да усъвършенстват психологическите си възможности? Човек е способен да подобрява академичните си способности, но не и личностните си. Това е така заради обучението от нашите родители. Родителският модел хората наричат принципи, концепции, стратегии на поведение. Ако в някакъв момент човек открие, че тези концепции не са адаптивни вече в живота му, той започва да се съпротивлява на тях и отива в другата крайност, която може да го доведе до психологични изменения. За осъзнаването на това несъзнателно поведение се изисква работа свързана с осъзнаване на настоящите проблеми, на които самият страдащ е сценарист, режисьор и главно действащо лице.

По- лесно е да се живее в страданието, защото е познато. 

Неизвестното е промяната, пътя по който ще вървиш. Промяна, която е самото щастие, но никой не гарантира дали личността ще може да живее с него. Щастието само по себе си е нещо просто – спокойствие и удовлетворение, но е трудно постижимо заради отношението на личността съм живота, към другите и към себе си. Щастлив е този, който вижда смисъл в съществуването си. Този, който върви по своя начертан път в съзнанието си. Този, който не се страхува и не запълва емоционални дупки извън себе си. За всичко това се изисква желание и упорита работа. Купищата изписани книги и онлайн курсове за личностно развитие няма да заместят личния контакт с психотерапевта или групите за личностно развитие.

В нашия център за „Личностно развитие и психология“ освен с психолочхически консултации и терапия можем да ви бъдем полезни с програми и тренинги за себепознание и личностно израстване специално разработени за емоционалната и мисловна трансформация на личността, без нуждата от антидепресанти и психиатрични лекарства.

~~~~~
Автор: Виктория Богданова- психолог и психотерапевт

/ Без категория

Споделете публикацията

Коментари

Все още няма коментари.

Остави отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *